Чашата на призраците
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чашата на призраците». Краткое содержание книги:
Спомените я връщат към страшния петък, 13 октомври, когато крал Филип Хубави обявява тамплиерите извън закона. Само за една нощ Матилда, племенница на тамплиер, се превръща в преследвана бездомница без име. Момичето се озовава по чудо в свитата на принцеса Изабела, и заминава с нея за Англия. Но смъртта върви по стъпките на Матилда, единственият й закрилник загива заедно с цялото си семейство от ръка на незнаен убиец.
Отвъд Ламанша, в двора на Едуард II, слаб крал, презиран от благородниците и управляван от своя фаворит, сенките на миналото я преследват. Гибел застига хора от свитата на младата английска кралица. Самата Матилда се спасява на косъм от ръцете на убиеца и тръгва по дирите му. За да оцелее, Матилда трябва да открие какви тайни са свързвали убитите — банкер, абат, писар и един стар придворен.
Призраци се тълпят в изпълнения с блясък и поквара кралски двор, а старите грехове и невинно пролятата кръв викат за отмъщение.
— Ами физическите симптоми? — попита Гейвстън. — Слепотата, глухотата?
— И те могат да се получат впоследствие — вдигнах бокала си с вино. — Не е по-различно от това — разклатих чашата и виното се разплиска. — Виното може да предизвика халюцинации и сънища. Последиците, оказвани от него върху тялото, са добре известни. Това, което е вярно за плода на гроздето, е вярно и за други растения.
— Но какво според теб е това, Матилда — магия или наука?
— Наука — отвърнах бързо. — Всички природни и естествени причини трябва да се отстранят, преди други да могат да бъдат изтъкнати като обяснение.
— Добре, добре — Гейвстън се отпусна назад в стола си. — Предполагах, че ще отговориш това.
Мрачната атмосфера обаче не се промени. Гейвстън се надигна, погледна внимателно часовата свещ, която гореше на поставката в ъгъла, и отиде до вратата. От разговора схванах, че Сандуик е бил заменен от двама от ирландските арендатори на Гейвстън — наемници, облечени с одежди, украсени с герба с аления орел.
— Влезте, влезте — Гейвстън покани нотариуса дьо Кловлен в стаята и му посочи петия стол. Накара го да седне, напълни един бокал до ръба с гъст кларет и придърпа през масата едно сребърно блюдо, за да може дьо Кловлен да изяде остатъците в него. Изабела изглеждаше изненадана. Едуард седеше, подпрял брадичка на ръцете си. Дьо Кловлен се опита да направи дълбок поклон, но кралят посочи към стола, като промърмори, че в този случай не са нужни вежливости. Гейвстън седна близо до неспокойния нотариус, взе парче месо, потопи го в купа със сос и го поднесе в устата на дьо Кловлен.
— Жан дьо Кловлен! — отривисто заяви Гейвстън, — толкова се радвам, че сте тук.
— Ваша светлост, за мен беше голяма чест да бъда включен в свитата на милейди…
— Разбира се, разбира се — Гейвстън отново напълни бокала на дьо Кловлен. — Трябва да разменя няколко думи с вас, сър, по отношение на абатството „Сен Жан дьо Вин“ и по-скоро на неговия абат, който ми дължи известни суми. Имам нужда от съвета ви, сега…
Наблюдавах тази жива картина с нарастващ ужас. Гейвстън ми напомняше за силна котка, която си играе с мишка. Дьо Кловлен беше завладян от изискания тон на фаворита и не долавяше гнева, който кипеше в гърдите на този могъщ благородник. Дори само начинът, по който Гейвстън разкъсваше месото, по който пълнеше бокала на дьо Кловлен… Щом високата тясна бутилка се изпразни, той прекоси стаята и отиде до тоалетната масичка, за да я напълни. Дьо Кловлен, поласкан, бъбреше за абатството. Гейвстън изчака виното да подейства напълно, после се изправи на крака, пристъпи зад дьо Кловлен и в един миг около главата на нотариуса беше преметната гарота и бе пристегната около гърлото му. Дьо Кловлен изпусна високата си чаша и със залитане почти се изправи на крака, но Гейвстън, с лице, грейнало от злобна радост, го натисна обратно на мястото му.
Изабела понечи да възрази. Едуард я хвана за ръката, за да я възпре. Кралят седеше опиянен, с леко почервеняло лице, с наклонена на една страна глава, наблюдавайки как дьо Кловлен почти се задушава. Гейвстън се наведе и подръпна гаротата.
— Жан дьо Кловлен — произнесе той с престорена тържественост, — по-точно Джулиан Сарнен, вие, сър, сте подъл наемен убиец от Беарн в Гаскония. Изпили сте някаква отвара и ви се е явило видение. Твърдели сте, че сте попаднали в плен на силите на мрака, а сетне сте бил чудотворно изцелен. Когато разглеждаха това чудо, местният епископ помоли майка ми Агнес дьо Гейвстън за съвет — Гейвстън подръпна кордата, после я отпусна. — Тя отхвърли вашите твърдения, присмя им се и каза, че това няма нищо общо със Сатаната, а зависи от това какво сте яли или пили, и от това, дали сте взели някаква отвара — Гейвстън разхлаби гаротата още малко. — Замисълът ви да спечелите съчувствие и да извлечете парична полза от едно измислено чудо се оказа неуспешен. Цялата ви история стана подозрителна, фалшивите обвинения в магьосничество, отправени от вас към бившия ви господар, не бяха доказани. Надявахте се да придобиете богатството му, да бъдете възнаграден. По-късно, когато моят баща, Арно дьо Гейвстън, беше заминал да изпълнява войнишкия си дълг, вие тайно наклеветихте майка ми като вещица пред Инквизицията. Имаше мнозина, изпълнени със завист и омраза, които побързаха да ви повярват. Вие предоставихте сведения за познанията на майка ми относно отварите и билките. Майка ми беше честна жена. Тя отговори на въпросите, но чрез тази постъпка подписа присъдата си, като отхвърли историите за демони и чудодейни лечения и настойчиво твърдеше, че първо трябва да се разглеждат естествените причини. Срещу нея беше организиран процес и тя бе изгорена. Вие сте бил възнаграден със сребро и закрила. Изчезнали сте само за да възкръснете като Жан дьо Кловлен, правник и нотариус.