Суперкомандос

— Мислехме, че…

— Няма какво да мислиш — грубо го прекъсна Джери. — Отваряй скапаната врата. Трябва веднага да приберем тоя боклук.

Клиниката бе част от стар жилищен блок, обновен в нео-индустриален стил — жълти и черни ивици по вратите, скелета покрай фасадите и фалшиви въжета и хаспели по балконите. Вратата пред нас се разтвори по средата и двете крила безшумно плъзнаха настрани. Джери хвърли последен поглед към утринната улица, сетне ме бутна навътре.

Вестибюлът се оказа в същия стил — пак скелета покрай стените и оголени тухли тук-там. Вътре чакаха двама пазачи. Единият протегна ръка и Джери му се озъби.

— Не ми трябва помощ, по дяволите. Вие сте тъпанарите, дето пуснаха тоя скапаняк.

Двамата пазачи се спогледаха и протегнатата ръка примирително разпери длан. Отведоха ни до вратата на товарен асансьор — същият, с който бях слязъл от покрива миналия път. Когато слязох най-долу, същият медицински екип чакаше да ме упои. Изглеждаха нервни и уморени. Наближаваше краят на нощната смяна. Когато същата сестра посегна към мен със спринцовката, Джери пак се озъби. Беше усвоил гримасата до съвършенство.

— Зарежи това, мамка ти. — Той ме натисна по-грубо с пистолета. — Тоя тук вече няма къде да избяга. Искам да видя Милър.

— Той е на операция.

— На операция? — Джери се изсмя дрезгаво. — Искаш да кажеш, че гледа как киберхирургът реже и кърпи. Добре, тогава отивам при Чун.

Екипът се колебаеше.

— Какво? Само не ми разправяйте, че тая сутрин всичките ви консултанти са се хванали да работят.

— Не, само че… — Единият санитар ме посочи с пръст. — Не е по процедурата да го въвеждаме буден.

— Не ми дрънкай за процедурата. — Джери отлично играеше ролята на човек, готов да избухне от ярост. — Процедура ли беше да пуснете тоя боклук да ми съсипе заведението, след като ви го пратих? Процедура ли беше, а?

Мълчание. Погледнах към бластера и немекса, затъкнати под колана на Джери, и мислено пресметнах ъглите. Джери ме стисна по-здраво за яката и пъхна пистолета под брадата ми. Огледа свирепо медиците и заговори така, сякаш едва запазваше спокойствие.

— Той няма къде да иде. Разбрахте ли? Нямам време за вашите глупости. Отиваме да се срещнем с Чун. А сега мърдайте.

Те се хванаха. Всеки би се хванал на тяхно място. Увеличиш ли натиска, повечето хора реагират по един и същ начин. Отстъпват пред човека с по-голяма власт или с оръжие в ръката. Тези тук бяха уморени и изплашени. Почти тичешком се отправихме по коридора. Минахме край операционната зала, където се бях събудил, или друга подобна на нея. Зърнах човешки фигури, струпани около хирургичната маса, а над тях киберхирургът се движеше като паяк. Бяхме отминали десетина крачки по-нататък, когато някой излезе в коридора зад нас.

— Един момент.

Гласът беше учтив, почти безразличен, но застави Джери и санитарите да заковат на място. Обърнахме се към висок мъж със синя престилка, окървавени гумени ръкавици и маска, която в момента сваляше с небрежно движение на палеца и показалеца. Разкри се банално красиво лице — сини очи, мургава кожа и квадратна челюст. Типичен Мъж на годината от някой треторазряден козметичен салон.