Суперкомандос
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Суперкомандос». Краткое содержание книги:
— Да. — Гледах го през масата с каменно лице. — Не е имала представа с какво се захваща.
Той веднага усети.
— Хей, човече, знам какво си мислиш, ама не е така. Опитах се да я предупредя, а тя подкара направо. Отиде при скапания Мат. Да не мислиш, че искам да срутят това заведение и да ме погребат отдолу? Трябваше да се отърва от нея, мой човек. Трябваше.
— И я премахна?
Джери поклати глава.
— Обадих се на когото трябва — глухо каза той. — Така работим тук.
— Кой е Райкър?
— Райкър е… — той преглътна — … ченге. Работеше в отдел „Кражби на носители“, после го повишиха в „Органични увреждания“. Чукаше се с оная полицейска кучка. Същата, дето дойде тук вечерта, когато ти погна Октай.
— Ортега?
— Да, Ортега. Всички знаеха. Разправяха, че заради нея са го повишили. Затова решихме, че ти си… че той се е върнал отново на улицата. Когато Дийк те видя да разговаряш с Ортега, предположихме, че тя е стигнала до някой началник, сключила е споразумение.
— Отново на улицата? Откъде?
— Райкър играеше мръсно, мой човек. — Бентът се бе отприщил и Джери говореше неудържимо. — Исна двама търговци от черния пазар за тела в Сиатъл…
— Исна?
За момент Джери се озадачи, сякаш току-що го бях попитал какъв е цветът на небето.
— Да, исна ги.
— Не съм тукашен — търпеливо напомних аз.
— Исна — от ИС. Истинска смърт. Смля ги, мой човек. Двама други имаха оцелели приставки и той подкупи някого да ги запише католици. Но или нещо се е объркало при регистрацията, или някой от „Органични увреждания“ е надушил. Лепнаха му яка присъда. Двеста години без право на помилване. Разправят, че Ортега лично го арестувала.
Я гледай ти. Аз насърчително размахах немекса.
— Това е всичко, мой човек. Друго не знам. Чух го по уличния телеграф. Нали знаеш, слухове. Виж сега, Райкър никога не ме е закачал, дори когато работеше в „Кражби на носители“. Аз работя чисто. Изобщо не го бях срещал.
— Ами Октай?
Той енергично закима.
— Да, Октай. Октай въртеше търговия с резервни части в Окланд. Ти… искам да кажа Райкър го гонеше като хлебарка. Преди две години го преби почти до смърт.
— Значи Октай дотича при теб…
— Точно така. Беше като побъркан. Рече, че Райкър сигурно ни крои капан. Прегледахме записите от кабините, видяхме те да разговаряш…
Джери млъкна, защото усети накъде тръгва разговорът. Направих му с пистолета знак да продължава.
— Ами… това е, по дяволите.
Гласът му бе изтънял от отчаяние.
— Добре. — Опипах се за цигари, после си спомних, че нямам. — Пушиш ли?
— Да пуша? На идиот ли ти приличам?
Въздъхнах.
— Няма значение. Ами Треп? Тя изглеждаше скъпичка за твоето ниво. От кого я взе назаем?
— Треп е на свободна практика. Убива срещу заплащане. Понякога ми прави услуги.
— Вече не. Виждал ли си някога истинския й носител?
— Не. Според слуховете през повечето време го държала замразен в Ню Йорк.
— Далече ли е оттук?
— Около час със суборбитален полет.
Излизаше, че и тя е от категорията на Кадмин. Наемни убийци на планетарно, може би дори галактично ниво. Висша лига.
— И за кого работеше напоследък според слуховете?
— Не знам.
Огледах цевта на бластера много внимателно, сякаш бе марсианска реликва.
— Напротив, знаеш. — Вдигнах очи и се усмихнах зловещо. — Треп си отиде. Заедно с приставката. Няма от какво да се страхуваш, ако я издадеш. От мен трябва да се боиш.
За момент той ме изгледа предизвикателно, после наведе очи.
— Чух, че вършела разни работи за Домовете.
— Добре. А сега ми разкажи за клиниката. И за хитрите си приятели там.
Емисарското обучение би трябвало да запази гласа ми безстрастен, но навярно губех форма, защото Джери усети нещо. Той облиза устни.
— Виж какво, онези хора са много опасни. Радвай се, че им се изплъзна. Нямаш представа на какво…
— Имам много добра представа. — Насочих бластера към лицето му. — Клиниката.
— Господи, те са просто мои познати. Нали разбираш, делови партньори. Понякога им трябват резервни части, а аз… — Той рязко смени тона, защото видя лицето ми. — От време на време ми вършат услуги. Само бизнес, нищо повече.
Помислих си за Луиза, по прякор Анемона, и за съвместното ни пътуване. Усетих как едно мускулче под окото ми заигра и едва се удържах да не натисна веднага спусъка. Вместо това се съсредоточих върху гласа си и го използвах. Заговорих студено като машина: