Бебето е мое

Итън се засмя и се обърна към брат си.

- Виждам, че най-сетне си намерил жена, която си я бива.

Кал измърмори нещо под носа си и я изгледа, напомняйки й безмълвно, че от нея се очаква да ги отчужди, а не да се сприятелява с тях. Тя не бе забравила, но и не беше допуснала да мисли твърде много за това.

- Баща ти имаше едно раждане - каза Лин, - но би трябвало да се върне всеки момент. Третото дете на Бетси Уудс. Нали я помниш - тя беше момичето, с което отиде на първия си бал. Мисля, че баща ти е изродил бебетата на всички момичета, с които някога сте излизали и тримата.

- Татко наследи практиката на баща си - обясни Итън. - В продължение на доста време беше единственият лекар наоколо. Сега има кой да му помага, но въпреки това продължава да работи твърде много.

Разговорът напомни на Джейн, че скоро ще й се наложи да си намери лекар. И това нямаше да бъде Джим Бонър.

Сякаш мислите й го бяха извикали като с магия, защото в този миг той се появи на прага. Беше разчорлен, изглеждаше уморен и Джейн видя как по лицето на Лин пробяга тревога.

Джим прекрачи прага и силният му глас отекна в стаята.

- Как така никой не пие?

- В кухнята има кана с маргарити. - Бръчките по челото на Лин се изгладиха и тя тръгна към вратата.

- Ще дойда с теб - каза Джим. - Не мога да понасям тази стая, не и откакто ти и онзи префърпунен декоратор я съсипахте.

Джейн смяташе, те стаята е прелестна и забележката му й се стори несправедлива. Четиримата последваха Лин в кухнята, чието топло борово обзавеждане и подбрани с вкус аксесоари й придаваха уютен провинциален чар. Професорката неволно се зачуди как Кал е в състояние да търпи собствената си крещяща къща, след като беше отраснал в толкова приятно място.

Джим подаде една бира на сина си и се обърна към снаха си.

- Какво ще кажеш за една маргарита?

- Бих предпочела нещо безалкохолно.

- Баптистка?

- Моля?

- Въздържателка ли си?

-Не.

- Намира ни се доста приятно бяло вино. Амбър се превърна в нещо като експерт по вината, нали, миличка?

Думите му звучаха като похвала на горд съпруг, но в тях се долавяше хапливост, която говореше друго.

- Достатъчно, татко. - В гласа на Кал имаше стоманени нотки. - Не знам какво става тук, но искам да престане.

Баща му изпъна рамене и погледите им се сблъскаха. Въпреки че Стойката на Кал си остана небрежна, стоманеният блясък в очите му предупреди по-възрастния мъж, че е прекрачил границата.

Джим очевидно не бе свикнал да оспорват авторитета му, ала Бомбардировача явно нямаше никакво намерение да отстъпи. Джейн си спомни как едва вчера бе отрекъл, че с брака на родителите му нещо не е наред.

В този миг Итън се намеси с молба за една бира и нехайна забележка за събранието на общинския съвет. Той вероятно беше умиротворителят в семейството. Напрежението се разсея и Лин попита снаха си за сутринта, прекарана с Ани. Хладината в гласа й не убегна от вниманието на Джейн и тя се досети, че свекърва й се чуди защо прекарва толкова време, помагайки на майка й да засади градината си, а отказва да отдели няколко часа, за да се поразходи из града с нея.