Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
Вече бе закръглила седемдесет и четири и напуснала болницата, където през последните петнайсет години беше администратор, лекар и учител на по-младите. Не бе се променила много, останала си почти същата жена, с която се запозна, докато тя дежуреше край леглото му. Само че днес изглеждаше смалена; косите й бяха опадали и връзваше на главата си пъстроцветна кърпа. Те силно се прегърнаха и целунаха. Йерон го погали и потупа по рамото. Усмивката не слизаше от устата й. Никога не се бяха любили, но винаги изпитваха копнеж един към друг, винаги им правеше удоволствие да се докосват.
— Я виж, я виж, че си побелял! — извика. — Колко красиво! Влез да пийнем по чашка. Как е Араха? Кога ще дойде? Нима си пердашил през целия град с тази чанта? Още си луд, както преди.
Той й подаде специалния подарък за нея — изследването „Някои заболявания на Уерел-Яйоуе“ от екип екуменски медици, и тя жадно го пое. Известно време разговаряше откъслечно, докато проучваше съдържанието и главата за бронхита. Наля от бледото оранжево вино. После си сипаха втора чаша.
— Добре изглеждаш, Хавжива — домакинята остави томчето встрани. Очите й бяха изсветлели и искряха тъмносинкави. — Животът на светец май ти се отразява положително.
— Е, не съм стигнал чак дотам, Йерон.
— Поне герой. Не можеш да отречеш, че си герой.
— Не — каза той засмян. — Като имам предвид значението на тази дума, не бих те опровергал.
— Къде ли щяхме да сме днес без теб?
— Точно където сте сега… — въздъхна гостът. — Понякога ми се струва, че сме на път да изгубим и малкото спечелено. Оня туалит от провинция Дайтаке не е за подценяване, скъпа. Речите му са направо изтъкани от омраза към жените и антиемигрантски предразсъдъци, а хората ги поглъщат като…
Лекарката махна с ръка. За нея той бе нищожен демагог.
— Това няма край — каза тя. — Но аз веднага разбрах какво ще бъдеш ти за нас. Още щом чух твоето име. Усещах го някак си.
— Ти всъщност не ми остави никакъв избор.
— Ами, изобщо не сме те насилвали, ти сам го направи.
— Вярно е — Хавжива отпи от виното. Скоро продължи: — Малцина са разполагали с моите възможности за разнообразие. Как да живея, с кого да се събирам, каква работа да върша. Понякога си мисля, че по-късно винаги съм избирал, защото отраснах в среда, където все някой друг решаваше вместо мене.
— И ти си се опълчил срещу древните порядки, поемайки по свой собствен път…
Той се усмихна:
— Аз не съм бунтар.
— Охо! Ти, който през цялото време беше в центъра на нашето движение?
— Да — отвърна й, — но не с бунтарска нагласа. Бунтарството е в твоя стил. Моята задача беше да разбера и възприема ситуацията. Да отворя духа си за истината. Тъкмо това усвоих с възпитанието, което получих — само да променям душата. Тъй че тя да може да съществува в този свят. Да заеме правилното си място в него.
Доктор Йерон го слушаше, без да изглежда съвсем убедена.
— Такъв е по-скоро подходът на жената към живота. Мъжете обикновено искат да преустроят нещата, както на тях им е удобно.
— Не и мъжете от моето племе — подчерта Йехедархед.
Тя сипа по трета чаша вино.
— Разкажи ми за хората от твоята планета. Винаги съм изпитвала известен страх да любопитствам за това. Хейнците са толкоз стар народ! Толкова са учени! Те знаят твърде много за историята, познават купища светове! А ние тук, с нашите триста години мизерия, убийства и невежество — не можеш да си представиш колко нищожни се чувстваме в сравнение с вас.
— Напротив, мога да си представя. — И след малко подхвана: — Роден съм в градче на име Стсе…
Той й разправи за пуебло и хората от Другото небе, за баща си, който му беше вуйчо, Наследницата на слънцето, ритуалите, празненствата, всекидневните и Необичайните богове; разказа й за поврата в своя живот; за посещението на историчката и как бе настъпил втори прелом в съдбата му, когато пое към Катхад.
— Всичките тези норми! — възкликна Йерон. — Толкова са сложни и ненужни. Като в нашите племена. Нищо чудно, че си избягал.