12 те вятъра [calibre 1.48.0]

- Негово ли е?

- Мое е - отсече баща му.

- Ясно. Ще го занеса долу.

- Давай.

Сякаш решил, че срещата е приключила, Мерит се изправи още преди вратата да се е затворила. Дейвид остана на мястото си.

- Знаете ли, ако ми обясните как обработвате моята информация, сигурно ще мога да ви я дам в друг вид. По-подходящ.

Айрънуд тежко се надигна. Трябваше да слезе в Червения салон и да каже на Кийша, че знае откъде да започне търсенето на четвъртата колония.

- Решил съм тоя проблем, Дейв, но ти благодаря.

Уиър също се изправи и внимателно остави чашата с кола на масата.

- Трябва да призная, че съм любопитен. С вас използваме една и съща информация, но аз откривам само районите. Вие откривате колониите - настоя Уиър.

- Това не е твоя грижа, синко. Просто си върши работата.

Дейвид най-после схвана намека.

- Разбира се, забравете, че изобщо съм поставил тоя въпрос. И очаквайте петия клъстер.

Това пък събуди любопитството на Айрънуд. Досега неговият млад учен винаги използваше условно наклонение.

- Мислех, че тия клъстери се откриват трудно. Променило ли се е нещо?

- Ами един клъстер можеше да е статистическа случайност. Същото се отнасяше и за втория. Сега, след като сме вече на четвъртия, предполагам, че има някаква система.

Докато вървяха към фоайето и частния асансьор на апартамента, Айрънуд изпита огромно удовлетворение.

- Виж сега, Дейв, щом има система, а аз ти гарантирам, че ще се убедиш в това, обяснението може да е само едно. Извънземни.

Дейвид вдигна длан, сякаш му даваше знак да спре, после раздели пръстите си между средния и безименния в жеста на господин Спок от „Стар Трек".

- Дълъг живот и благоденствие.

Айрънуд се подсмихна, после протегна ръка, за да спре Мерит.

- Остани да поговорим.

Наемникът не откъсваше поглед от младия учен.

- Вие двамата да нямате някакви планове? - попита милиардерът.

- Не - отвърна шефът на сигурността.

- Добре. Дейв, не се захващай веднага за работа. Разпусни. Слез долу да погледаш шоуто. Обади се на Ели и тя ще ти даде билет. Носиш ли си костюм?

- Не, сър.

- Отбий се в „Берлати". Кажи на Тони, че съм наредил да те облече.

Айрънуд изчака вратата на асансьора да се затвори зад Дейвид и едва тогава се обърна към Мерит.

- Искаш ли да ми кажеш нещо за теб и Дейв?

- Трябваше да доизясня обира в лабораторията му, но не съм замесвал фирмата.

- Наистина ли беше само обир?

Мерит отговори без колебание:

- Няма никакво съмнение. Полицейските доклади, които видях, предполагат, че според тях е действала банда, специализирана в кражби на скъпо лабораторно оборудване. Крадат го тук, продават го в Европа. Никакъв интерес към компютрите.

Мерит премълчаваше нещо, Айрънуд усещаше това, но опитът го беше научил, че ако го притисне, шефът на сигурността ще му даде обичайния си отговор: колкото по-малко знае работодателят му за някои събития, които евентуално влизат в разрез със закона, толкова по-добре. С други думи, правдоподобно отричане.