12 те вятъра [calibre 1.48.0]

Преди да отговори, Айрънуд отпи глътка кола.

- Знам всичко за паразитната ДНК, Дейв. Тя е едно от най-важните доказателства, че в човешките гени е бърникало нещо друго освен еволюцията.

Той замълча, за да се наслади на предпазливото изражение на младия учен.

- Казвали са ми, че всъщност при всеки друг. животински вид на планетата, паразитната ДНК се появява в отдалечени на равни разстояния буферни зони или някакви... нали разбираш, разделя активните гени.

Със свободната си ръка Айрънуд изобрази серия от строителни блокчета.

- Имаме активен ген, после бам-бам-бам, петдесет хиляди повтори паразитна ДНК и после бам, друг активен ген. След това още петдесет хиляди повтори и така нататък, и така нататък. Поправи ме, ако греша, но мисля, че вие учените наричате това еднообразно разпределение „статистически равномерно".

Но в човешката ДНК няма нищо еднообразно. Куп „активни" гени, навързани заедно, после неколкосто-тин хиляди повтори, после друг „активен" ген, после, да речем, само две хиляди повтори. Или нещо от тоя род. Пълна каша. Абсолютно случайно подреждане. Все едно някой е подредил нещата както му дойде. Все едно сме създадени от комисия, ако си спомняш оня стар виц за камилата.

Както можеше да се очаква, Дейвид не се съгласи с него.

- Всичко в природата е случайно. Еволюцията се състои от случайни събития.

- Официалната версия ми е известна, синко. И цитирам: „Когато случайна мутация донесе предимство, това животно има по-голямо потомство, така че мутацията се разпространява широко през следващите поколения". Само че ти забравяш нещо: случайна е само първата проява на мутацията. Щом се прояви и се окаже полезна, край на случайностите. - Айрънуд щракна с пръсти за по-голямо въздействие и отново хвърли поглед към Мерит, но шефът на сигурността проверяваше нещо на джиесема си и не следеше разговора. - Струва ми се, Дейв, че нарочно пропускаш същността на това, което ти казвам: естествената еволюция е създала последователна система в генома на всяко животно - освен в нашия.

Дейвид се хвана на въдицата и вече клатеше глава.

- Вие пък забравяте, че човекът е сравнително нов вид. Доколкото знаем, съвременният човек съществува от около двеста, двеста и петдесет хиляди години. Повечето генетици смятат, че това време не е достатъчно, за да може в генома ни да се прояви ясна система.

- Пропускаш най-важното, синко. Аз не говоря за хората. Говоря за хоминидите. Всички видове и подвидове, довели до Homo sapiens. Чак до Homo habilis преди два милиона години. По дяволите, още по-отдавна, да речем преди петдесет милиона години, когато нашият клон бозайници е престанал да добавя още от оная некодираща паразитна ДНК. Ами плъховете? Виж, те още я добавят. И искам да знам защо нашата ДНК и нашето генетично развитие са толкова различни от всеки друг вид на тая планета? Отговори ми на тоя въпрос, ако можеш.