![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Айрънуд се втренчи в петънцето, в което сега се бяха превърнали руините на замъка, построен върху развалините на крепостта, в която може би беше роден крал Артур. Щеше да е адски вълнуващо да открие извънземна колония под тези останки - но той не даваше на Кийша толкова голяма заплата безпричинно.
- Ти си знаеш работата. Решението е твое.
Младата жена замахна с дистанционното във въздуха и на дисплея се появи кръг. Странната вдлъбнатина попадаше в абсолютния му център.
- Хайде, женки - извика тя на другите. С изключение на Франк, всички наблюдаваха големия екран. — Палете машините. Започваме насочено търсене на колония. На ония скали. Сто метра назад от ръба им, от сушата към морето. Да поставим квадратната мрежа. Франки - ти също.
Застаналият до масата за хранене Франк събра в шепа бонбонките си, изсипа част от тях в джоба на ризата си, а останалите в устата си и се затътри към работното си място.
- Ще поостанете ли, шефе? - попита Кийша. Айрънуд се изкушаваше.
- За колко време ще приключите със скалите?
Тя натисна няколко клавиша и цифрите в долния край на екрана се промениха.
- Те са на трийсетина метра над сегашното морско равнище, тъй че ако започнем оттам... да речем, десет квадрата... деветнайсет със застъпванията. На половинметрови пластове отдолу нагоре. По две минути на квадрат... - Кийша пресметна резултата. - Ако няма нищо, ще знаем със сигурност след двайсетина часа.
- А ако има нещо?
- Ако е в първия квадрат, ще научим след две минути.
- Обади ми се. Ще бъда горе.
Младата жена му подаде дистанционното.
- Поне сложете начало на купона.
Той се усмихна и взе устройството.
- Големият син бутон най-отгоре - насочи го Кийша и се обърна към хората си. - Превключваме на ГСРСА.
Айрънуд натисна бутона и всички цветове на дисплея се промениха в произволно избраните фалшиви нюанси, които улесняваха разграничаването на различните материали.
- Иии... започнахме! - обяви Кийша, когато на екрана запримигва бързо появяващата се и изчезваща триизмерна диаграма на колония.
Милиардерът ѝ върна дистанционното управление и ги остави да се забавляват.
Макар и неканен, Дейвид Уиър остана на четири и половина метра над тях, откъдето наблюдаваше всичко.
Мерит не откъсваше поглед от екраните в центъра за наблюдение, докато ръцете му се движеха по ключовете, плъзгачите и клавиатурата на пулта - следеше кадрите от преминаването на Дейвид Уиър по търговския пасаж преди повече от час.
След като го видя да влиза в магазин за сувенири, той отвори записите от наблюдателните камери вътре.
Младежът си купи суичър и две бейзболни шапки, получи голяма пазарска торба и натика раницата и якето си вътре.
Мерит се върна на кадрите от пасажа и проследи обекта сред пазаруващите туристи. Скрил лицето си под козирката на една от новите си шапки, Уиър спираше и разглеждаше всяка витрина. Шефът на сигурността уголемяваше образа и проучваше изложените стоки, но не установи друга система, освен нескопосан опит за заблуда. Каквото и да беше намислил, хлапакът знаеше, че го следят, и правеше всичко възможно да забави неизбежното си разкриване.
Когато стигна до края на пасажа, Уиър се вмъкна в мъжката тоалетна. Вътре нямаше камери. Може би отново се дегизираше.
След като превъртя на бързи обороти пет минути от записа, Мерит стигна до извода, че Уиър няма намерение да излезе.
- Какво прави вътре? - попита Айрънуд-младши.
Мерит изведнъж разбра.
- Остани тук и не откъсвай очи от оная врата. - Уиър вече не беше в тоалетната, защото там имаше друг изход - заключена врата с надпис „Поддръжка", която водеше към сервизните коридори на хотела под и над публичните му зони.
- Къде отиваш?
Мерит вече излизаше. Нямаше представа как се е досетил Уиър, но знаеше къде е отишъл.
На последното място в света, което някога щеше да види.
Раят беше също толкова голям, колкото и помещението под него.
С една разлика. Тук, горе, единственият под се състоеше от балкон с метален парапет, опасващ вътрешната страна на стените и свързан със система от коридори. Под тях и над гофрираните плоскости от прозрачна пластмаса, които бяха таванът на долното помещение, висеше мрежа от дебели кабели, захранващи шестнайсет камери, насочени право надолу.
Макар и прозрачни отгоре, отдолу плоскостите бяха огледални и скриваха камерите, въртящи се от маса на маса, от крупие на крупие, от играч на играч - тяхното Божие око търсеше признаци за мошеничество. Затова и на жаргона на казината такова място се наричаше „рай".
Този рай се оказа леснодостъпен. Дейвид се спусна по едно стълбище от сервизния коридор и стигна до скритото ниво между първия етаж на казиното и конферентния център. Друг коридор с голи стени го доведе дотук. Защитена само с електронен четец, вратата се отключи в мига, в който пъхна в него препрограмираната си карта.