Ударите на съдбата
- Автор: Найденов Донко
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: е-Книги
- ISBN: 978-954-497-053-6
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Ударите на съдбата». Краткое содержание книги:
А отсреща, в подножието на хълма, където беше гробището, се случваше нещо неописуемо, нещо изключително зловещо, изродено и гнусно, което умът ми все още отказваше да приеме в истинските му стойности! Там, в този осквернен от злите сили некропол, на светлината на призрачната луна видях ясно как ОГРОМНИ ОРДИ ОТ МЪРТЪВЦИ ИЗЛИЗАТ ОТ ГРОБОВЕТЕ СИ и се стичат като черна лава по тъмните улици на селото! Възкръсналите се придвижваха с разкривените си, патологични, пъплещи походки, подреждайки се в някаква пъклена закономерност, завземайки бавно и методично всяка една уличка, като лека по-лека приближаваха централната зона. Чувах отчаяни човешки стонове, наред с чупене на стъкла и разбиване на врати. Откъм катедралата се извиваше грозна мелодия, която сякаш теглеше и приветстваше мъртъвците да пристъпват все по-напред, а някъде зад нас, където трябваше да се намира Сборището, продължаваха да ехтят злокобните, убийствени и магьоснически слова, извисяващи се като гибелна тягост над цялата гротескна епопея.
— О, боже — въздъхна тежко Бенджамин.
— Вашето състояние се нарича ВАМПИРИЗЪМ!
— ВАМПИРИЗЪМ ЛИ? — бившият полицай избухна в остър гняв. — Как така вампиризъм? Вие шегувате ли се? Искате да кажете, че съм вампир? Това ли искате да ми кажете?
— Не, не, не! Боже, не е това, което си мислите. Вампиризмът е просто медицински термин, едно физиологично състояние, чиито симптоми са точно такива — загуба на кръвни телца и силно чувствителна кожа.
— И какви са причините за заболяването? Какво трябва да се направи?
— Болестта все още е неизяснена, защото е изключително рядка. Много близка е до албинизма, който се получава заради отклонения в активността на ензима „тирозиназа“, но при албиносите не е характерно толкова рязко разпадане на меланина или тотално съсирване на движеща се в тяло кръв.
— ДОКТОРЕ, КАЗАХ ВИ ДА МИ ГОВОРИТЕ ПО-РАЗБРАНО! КАКВО СЕ ОПИТВАТЕ СЕГА? ДА МИ ЗАМАЖЕТЕ ОЧИТЕ С ВАШАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ТАКА ЛИ? — Бенджамин отново се поддаде на изригналия порив, получен в резултат на все по-напиращото напрежение.
— Господин Бърнстейн, разбирам, че сте притеснен, но бъдете така добър да ми дадете шанс да ви обясня в какво състояние се намирате.
Бенджамин кимна смирено с глава, макар че гневният пламък в очите му още не бе изгаснал.
— Вие сте болен от вампиризъм. Това е изключително рядко заболяване и все още никой не е открил причината за появата му. В изследванията ви не бяха открити вируси, бактерии или паразити, така че според мен заболяването ви е наследствено или в резултат на редки външни въздействия.
— Като например ухапване от животно.
Клаус Баденхарт се сепна, след което отвори уста и изкриви поглед като на човек, осенен от неприятна мисъл.
— Доктор Баденхарт, нали ви казах още в началото, че ме ухапа някакво животно, подобно на вълк.
— Вълк — повтори замислено той, — дали пък този вълк не е причината за това. Но няма как. Защото организмът ви е чист, без никакви зарази. И колкото и невероятно да звучи, в самата рана не открихме нищо смущаващо, а полепналата по нея жълтеникава слуз е просто гной. И все пак… — лекарят потърка лицето с потната си ръка и отново зае позата на дълбоко замислен.
— И все пак… — Бенджамин го подкани да продължи.
— Ще ви инжектирам доза кръв, би трябвало да е почувствате по-добре. Вашата кръвна група е „Б“, резус-фактор „положителен“, което означава, че не е трудно да се намери подходящата. Но мисля, че в случая кръвната група не е толкова важна, колкото например набавянето на тромбоцити, макар че сега и това няма значение.
Клаус Баденхарт направи някакъв знак на Лий Чуин, той излезе и след малко се върна с една кръвна банка. Болният оголи ръката си и се подготви за иглата.
Веднага щом новата кръв влезе в организма, Бенджамин почувства невероятно отпускане. Изражението му се смени моментално, от нервно и напрегнато стана спокойно и апатично, приличаше на закоравял наркоман, току-що инжектирал кокаина си. Спомни си за луната, която му бе дала неочаквана сила. Сега той не усещаше някаква внезапна енергия, а по-скоро прилив на живот, на успокоение, чувстваше, че отново се превръща в нормален човек.
Кръв и луна! Ето от какво има нужда тялото му! Обзелото го спокойствие обърна мислите му в друга посока — той отново се видя силен, уверен, здрав, сякаш го бяха пакетирали в нова, много по-устойчива опаковка.
А дали не се бе превърнал във вампир, в легендарния смисъл на думата?! Когато докторът обяви диагнозата му и обясни на медицински език какво означава това понятие, той наистина повярва, че състоянието му се намира в зоната на нормалния диапазон. Обаче във вампиризма имаше куп недоизяснени неща, неизвестни за докторите.
Дали хората, болни от вампиризъм, всъщност не бяха онези страховити чудовища с острите кучешки зъби, които безмилостно изпиват кръвта на жертвите си? Дали и той не бе като граф Дракула или неговите потомци, излизащи при пълнолуние и убиващи невинни същества?
Бенджамин не се стъписа от внезапното прояснение, дори напротив — изпита още по-голямо успокоение. Той щеше да е различен, всемогъщ, велик, ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА САТАНАТА! Щеше да живее вечно и да броди завинаги в здрачния и безсърдечен свят на нощта, който бе само негов и на никой друг.
— На никой друг! — остро извика Бенджамин пред слисания поглед на двамата лекари.
Луната
— Как си, Шона?
— О, скъпи, не те очаквах — сепна се жената. — Добре съм, но ти ми изглеждаш някак странен.
— И аз съм добре, досега бях в болницата. Ще се оправя.
— Рихард, водопроводчикът, дойде преди малко, защото имаше теч.