Ударите на съдбата
- Автор: Найденов Донко
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: е-Книги
- ISBN: 978-954-497-053-6
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Ударите на съдбата». Краткое содержание книги:
А отсреща, в подножието на хълма, където беше гробището, се случваше нещо неописуемо, нещо изключително зловещо, изродено и гнусно, което умът ми все още отказваше да приеме в истинските му стойности! Там, в този осквернен от злите сили некропол, на светлината на призрачната луна видях ясно как ОГРОМНИ ОРДИ ОТ МЪРТЪВЦИ ИЗЛИЗАТ ОТ ГРОБОВЕТЕ СИ и се стичат като черна лава по тъмните улици на селото! Възкръсналите се придвижваха с разкривените си, патологични, пъплещи походки, подреждайки се в някаква пъклена закономерност, завземайки бавно и методично всяка една уличка, като лека по-лека приближаваха централната зона. Чувах отчаяни човешки стонове, наред с чупене на стъкла и разбиване на врати. Откъм катедралата се извиваше грозна мелодия, която сякаш теглеше и приветстваше мъртъвците да пристъпват все по-напред, а някъде зад нас, където трябваше да се намира Сборището, продължаваха да ехтят злокобните, убийствени и магьоснически слова, извисяващи се като гибелна тягост над цялата гротескна епопея.
Трябваше да иде на лекар! И то незабавно! Телефонът му се намираше в спалнята, на стола до леглото, където бе спал. Награби стара шуба, оставена от предишните собственици, нахлузи я и се върна в стаята. Взе телефона и отново се прибра в килера. Набра номера на Тим Стоун.
— Да, моля.
— Здравей, Тим. Аз съм Бенджамин, човекът от отдалечената къща — гласът му имаше особено басово трептене, все едно не говореше човек, а див звяр.
— О, сещам се. Как си, Бен?
— Трябва да ме закараш до болницата! Много те моля, побързай! Спешно е! Нали ще се оправиш дотук?
— Ще се оправя. Тръгвам веднага!
— Господи, какво е станало с лицето ти? — възкликна стреснатият таксиметров шофьор, когато видя лицето на забуления в черната шуба негов клиент.
— Друг път ще ти кажа. А сега просто ме закарай в болницата, ясно ли ти е? — Бенджамин му отвърна троснато и набързо се качи в колата.
След малко вече се движеха по натоварения път, водещ към град Сакраменто. Тим гледаше напред, стараейки се да спазва стриктно правилата за движение и именно затова не усещаше смразяващия поглед на седналия отзад Бенджамин. А очите на пенсионирания полицай, гордо скрити под маската на тъмни слънчеви очила, изразяваха кръвна злоба и жажда за мъст, защото ужасяващите мисли отново се бяха завърнали в ума му.
Виновен! И той бе виновен, защото онзи ден го бе изоставил насред гората, виждайки състоянието му. И той ще получи възмездие. Никога нищо на този свят не остава БЕЗНАКАЗАНО! Всички виновни ще умрат в адски мъки, така както ще умре и този самохвалец. Бенджамин стегна пръстите на ръцете си, готов да обгърне шията на шофьора със здравия си захват. Внезапно появилата се агресия му даваше гигантска сила, с която щеше да разкъса врата на виновника и да го остави да се пече в непоносима агония. Гърлени звуци излизаха от тъмната паст на обладаното от дяволските сили негово тяло и се смесваха с равномерното бучене на двигателя. Точно когато пръстите му доближиха шията на таксиметровия шофьор, колата спря пред болницата. Бенджамин тутакси навлезе в реалния свят, изоставяйки коварните мисли далеч назад. Тим отвори задната врата, хвана пострадалия за рамото и му помогна да излезе от колата. След това го придружи до болницата.
— Вие не сте Марк Сантино! — дрезгаво констатира Бенджамин, виждайки седящия на стола доктор.
— Марк Сантино днес не е на смяна. Ако желаете, утре през деня може да бъде на ваше разположение.
— Докторе, не виждате ли, че се нуждая спешно от помощ? — остро го скастри полицаят, като надигна заплашително глава.
Младият лекар се сви на стола, скован от неочакваната ярост на пациента, сетне го погледна плахо и промълви:
— Аз съм Клаус Баденхарт, а това е асистентът ми Лий Чуин — докторът посочи седящият на другото бюро негов помощник. Бенджамин се здрависа с двамата.
— Аз съм Бенджамин Бърнстейн и ето на това място — той посочи ръката си — ме ухапа някакво животно. Идвах тук, доктор Марк Сантино ми постави ваксина против тетанус, после — серум, но явно нищо не помогна. Направиха ми и изследвания, които показаха, че всичко е в норма.
— Защо сте със слънчеви очила и сте сложили тая шуба?
— Тъкмо щях да ви кажа за това — Бенджамин говореше със завлачен глас, като човек с умствено заболяване, а думите му звучаха глухо и с равен машинален тон. — Очите ми ослепяват през деня, а слънцето изгаря кожата ми. Ако затворите щорите, ще ви покажа белезите.
— Бен, аз излизам, защото ме чака клиент. Когато си готов, звънни по телефона — откъм вратата се обади таксиметровият шофьор, след което напусна кабинета.
Лий Чуин спусна щорите и в стаята настъпи мрак. Бенджамин махна шубата и свали слънчевите си очила. Доктор Клаус Баденхарт го погледна изненадан.
— Тази чувствителност към светлината от ухапването ли започна?
— Да. И с всеки изминал ден става по-зле.
— Мога ли да видя белега?
Бенджамин подаде ръката си и медикът му махна превръзката. Жълто-черната рана зееше зловещо върху бледата кожа.
— Господи — процеди през устни докторът, давайки свобода на изумлението си.
Бенджамин го гледаше с изпити очи, като осъден на смърт, очакващ присъдата си. Вече нямаше злоба в него, нито стремеж към отмъщение. Мислите му бяха празни, потънали дълбоко в блатото на отчаянието.
— Ще ви направя пълни кожни и кръвни изследвания, ще поискам цялостен скенер на тялото ви. Вашият случай е нов за мен и след като получа данните от тези изследвания, ще мога да определя диагнозата.
— КАКВО ИСКАТЕ ДА КАЖЕТЕ, ЧЕ НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТЕН ДА ОПРЕДЕЛИТЕ ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ, ТАКА ЛИ ДА ГО РАЗБИРАМ? — Бенджамин изригна изведнъж, сякаш някакъв внезапен импулс бе дал воля на разсъдъка му.