Пайнс [Живи или мъртви]

Итън го възседна, смаза с една ръка дихателната му тръба и стисна още по-здраво камъка.

Седем удара в черепа и чудовището най-сетне престана да мърда.

Итън захвърли окървавения камък и се строполи настрани, като поемаше дълбоко дъх. Лицето му беше оплескано с кръв и парченца счупена кост.

Насили се да седне и вдигна фланелата си.

„Господи.“

Сякаш беше участвал в бой с ножове, кървеше от много места — дълги гадни разрези от зловещите нокти. Онзи на стомаха беше нанесъл най-много поражения — петнайсетсантиметров каньон през корема. Още малко и вътрешностите му щяха да се изсипят.

Погледна към останките от съществото, каквото и да беше то.

Дори не знаеше как да започне да го възприема. Ръцете му не спираха да треперят, количеството адреналин в кръвта му все още беше твърде голямо. Изправи се.

Каньонът отново беше притихнал.

Погледна към най-близката стена. Онова метално нещо все така блестеше на слънцето. Не можеше да прецени със сигурност, но от неговата гледна точка дотам имаше около двайсет и пет или трийсет метра катерене. И макар да не знаеше каква точно е причината, изпитваше силно желание да се махне от дъното на каньона колкото се може по-скоро.

Итън избърса с ръкав кръвта и костиците от лицето си и се дръпна от скалата, за да има по-добра видимост. Огледа всички възможни маршрути по скалата и накрая се спря на един, който щеше да го отведе до серия стесняващи се корнизи в основата на широка пукнатина, достигаща чак до събудилия любопитството му обект.

Върна се при стената.

След битката чувстваше тялото си като наелектризирано.

Нямаше да е зле да използва тази енергия за катеренето.

Стигна до първия широк корниз, намери добро място за хващане и се набра.

Свиването на коремните мускули беше мъчително болезнено и положението се влошаваше от факта, че те участваха в почта всяко движение.

Итън обаче продължи въпреки болката.

На шест метра от дъното намери добро място, където можеше да стои. Облегна гръб на скалата.

От години не се беше катерил и неефективността му личеше по физическите усилия, които бе положил само за първите шест метра. Изкачваше се с ръце, вместо да разчита на силата на краката си, и вече бе плувнал в солена пот, която проникваше във всяка драскотина и рана.

Внимателно се обърна и опря ръце в скалата. Корнизът беше скрит от слънцето и камъкът бе студен като лед. Отдолу тази част му се беше сторила доста лесна — изобилие от добри опори и скала, която ставаше за катерене. Но сега, на шест метра над каньона и загледан към почти отвесните стени, опорите не изглеждаха така солидни, а до следващия корниз, където можеше да си позволи така нужната му почивка, оставаха най-малко девет метра.