Кръвно отмъщение

3.

Поредното ми денонощно дежурство в града (понякога ние — следователите от Генералната прокуратура — помагаме на московчани) се падна във вторник. Не е най-лошият възможен вариант, като се вземе предвид, че понеделнишкото униние вече е минало, а петъчното безгрижие още не е започнало. Иришка и мама живееха на вилата, така че можех изцяло да се отдам на работата. Освен това с мен дежуреше Серьожа Семенихин и ми беше интересно да изследвам феномена на новото поколение.

Разбира се, и дума не можеше да става за окончателно становище, но можех да набележа някои подходи.

Още от сутринта започнаха да намират трупове. Я замръзнал скитник, я открит отдавнашен покойник, а някъде и резултатите от съвсем скорошна трагедия. Така се получава, че повечето тежки престъпления се извършват нощем, а с изгрева на слънцето намират следите им. Впрочем засега не се беше случило нищо важно и след няколко повиквания обстановката се стабилизира. След дванайсет стана време за почивка и Серьожа Семенихин изведнъж неочаквано предложи да се отбием у тях да хапнем. Отначало се учудих, но после реших, че младежта се е заела да ме обработва. Първо поканата на Лара, а сега и обядът у Серьожа. Разбира се, занимавайки се плътно с възпитателните въпроси, трябваше да предвидя и ответни действия от страна на възпитаваните. Веднага приех поканата и се отправихме към малкото жилище на Самотека, където той живееше с родителите си и сестра си, студентка. Очаквах вегетарианско меню, но той ме зарадва с котлети домашна рецепта с пикантен сос, а за капак и с елдена каша. Във всяко друго отношение си остана непроменен — речта му беше немногословна, жестовете сдържани и дъвката се появи в устата му веднага щом си допи кафето. Даже и на мен предложи дъвка, позовавайки се на рекламата по телевизията. Не си позволих в никаква степен да изразя отношението си и с мълчаливата си съсредоточеност само задълбочих неопределения характер на ситуацията. Резултатът оставаше равен.