Кръвно отмъщение

Влязоха в жилището на Нина и тя забеляза, че Аня изплашено гледа към тавана, като че ли се страхува Льоша да не я чуе отгоре и да не започне отново да се смее.

— Сега се успокой — каза Нина. — Ще си направим лека закуска и ще гледаме телевизия. Защо си си тръгнала толкова рано от работа? — попита Нина. — Случило ли се е нещо?

Аня кимна горчиво.

— Да, случи се… Бременна съм. Исках да го зарадвам!…

— Ама че глупачка… — продума Нина. — Можеш ли да готвиш?

— Да, разбира се — разсеяно отвърна Аня. — Какво да ти направя?

— С омлет ще се справиш ли?

Аня кимна, после погледна Нина леко виновно и се усмихна.

— Извинявай, Нинуля, нещо трудно съобразявам. Искаш да ти направя омлет, нали така?

— Точно така — потвърди Нина. — Аз излизам по задачи. Ако някой се обади, кажи, че ще се върна след няколко минути. Става ли?

— Добре — въздъхна Аня. — Къде са ти яйцата?

Нина излезе и заключи вратата, после решително тръгна нагоре. Нямаше голямо желание да прави скандал, но в тази ситуация нямаше друг изход. Тя натисна копчето на звънеца и почувства леко нервно потръпване. Още не знаеше какво трябва да каже, а вратата вече се отваряше.

Льоша стоеше пред нея по дънки и фланелка, в определено нетрезво състояние. В ъгълчето на устата му стърчеше цигара.

— Я! — весело произнесе той. — Какви хора! Винаги се радвам да приветствам твърдите и високонравствените жени… Само че Анка и без това я няма, а на мен твоите проповеди не ми действат.

— Така през вратата ли ще разговаряме? — запита Нина.

— Добре, влизай — измърмори Льоша и тръгна към стаята.

Нина влезе, притвори вратата след себе си, но не я заключи. Макар и да не показваше агресивни намерения, от Льоша можеше всичко да се очаква.

— Нямам намерение да чета проповеди — каза Нина, влизайки в стаята. — Това не е моя работа. Минах да разбера кога смяташ да се изнесеш.

— Ааа… — удовлетворено проточи Льоша, — значи вече знаеш? Още по-добре. Предай на любимата ми, че изобщо не смятам да я напускам. И макар че получих от нея незаслужен шамар, готов съм да й простя, но само до следващия път. Имайте предвид, следващият път ще е последен!

— Нещо май не ме разбра — леко подигравателно каза Нина. — Никой не жадува да си те връща. Трябва да изчезваш оттук максимално бързо, защото кварталният вече знае за изпълнението ти и смята да се поинтересува от адресната ти регистрация.

— А, ето какво те вълнува — разсмя се Льоша. — Май не си съвсем информирана, миличка. Имам адресна регистрация от две седмици насам! Така че сега съм законен живущ и мога да пратя твоя квартален толкова надалеч, колкото никога не е бил.