Бавачката на ангели [bg]

– Значи, не се сещате за човек, който би искал да навреди на вас или на бизнеса ви? – настоя Мартин.

– Бизнес? Какъв бизнес? – каза Мортен с ироничен смях. – Не, както казах, не се сещаме за нито един човек, който би ни причинил това. Чисто и просто не водим такъв живот. Ние сме най-обикновени шведи.

За миг Патрик се замисли за миналото на Ева. Не бяха много шведите, които са преживели такава трагична мистерия. Във Фелбака и околностите се носеха най-различни слухове и предположения за случилото се със семейството ѝ.

– Освен ако...? – започна Мортен и погледна въпросително Ева, която като че ли не разбра какво има предвид мъжът ѝ. Той продължи, без да откъсва поглед от нея: – Единственото, за което се сещам, са картичките за рождения ти ден.

– Картичките за рождения ѝ ден? – повтори Мартин.

– Още от дете на всеки свой рожден ден Ева получава картичка от някой, който се подписва само с „Й“. Осиновителите ѝ така и не са разбрали кой праща картичките. А те продължили да пристигат дори след като Ева се изнесла от къщи.

– И тя също няма представа откъде идват? – попита Патрик, преди да се усети, че говори за нея сякаш я няма. После се обърна към Ева и повтори: – Нямаш някакви предположения кой може да праща картичките, така ли?

– Не.

– А осиновителите ти? Сигурна ли си, че не знаят нищо?

– Нямат представа.

– Този „Й“ някога осъществявал ли е контакт по друг начин? Звучал ли е заплашително?

– Не, никога. Нали така, Ева?

Мортен вдигна ръка към Ева, сякаш искаше да я докосне, но се отказа и постави дланта си обратно на коляното.

Тя поклати глава.

– Ето го Турбьорн – каза Мартин и посочи към пътеката.

– Добре, тогава смятам да приключваме, за да можете да си починете малко. Медицинският екип е на път. Ако поискат да ви откарат в болницата за преглед, препоръчвам ви да се съгласите. Тези неща трябва да се взимат на сериозно.

– Благодаря – каза Мортен и се изправи. – Обадете се, ако разберете нещо.

– Ще го направим.

Патрик хвърли последен притеснен поглед към Ева. Тя все още изглеждаше като откъсната от случващото се наоколо. Зачуди се как ли трагедията от детството ѝ се е отразила на живота ѝ, но бързо прогони тези мисли от главата си. Трябваше да се концентрира върху работата, която им предстоеше. А именно да уловят потенциалния подпалвач.