Бавачката на ангели [bg]

– Трябва да се събудиш. Нещо гори!

Тя изведнъж се разсъни напълно. Миризмата на дим опари ноздрите ѝ и тя така се разкашля, че въздухът раздра гърлото ѝ. Щом вдигна глава, видя димът да се носи на талази през вратата.

– Трябва да излезем! – изкрещя Мортен. – Опитай се да пропълзиш под дима. Идвам след теб. Само ще видя дали не мога да загася огъня.

Ева се изтърколи от леглото и падна на пода. Усети топлината на дъските с бузата си. Дробовете ѝ горяха. Чувстваше се безкрайно изморена. Как щеше да успее да отиде където и да е? Искаше да се предаде и да заспи. Щом затвори очи, усети тежка сънливост да облива тялото ѝ. Щеше да поспи тук, на пода, да си почине. Само за малко.

– Ставай! Трябва да станеш.

Острият глас на Мортен я изтръгна от унеса. Обикновено той не се страхуваше от нищо. Дръпна я рязко за ръката и ѝ помогна да застане на колене. Ева размърда неохотно ръце и крака. Страхът започваше да обзема и нея. С всяко вдишване усещаше как димът изпълва дробовете ѝ все повече, като бавно действаща отрова. Но предпочиташе да я убие димът, а не огънят. Мисълта кожата ѝ да се запали беше достатъчна, за да я накара да побърза и да изпълзи вън от стаята.

В коридора изведнъж се обърка. Би трябвало да знае в коя посока са стълбите, но сякаш мозъкът ѝ беше изключил. Единственото, което виждаше пред себе си, бе гъста черно-сива пелена. Паникьосана, Ева запълзя напред, за да не остане приклещена от дима.

В мига, в който стигна до стълбите, Мортен изтича покрай нея с пожарогасител в ръка. Ева го проследи с поглед, докато той слизаше по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж. Точно както в съня, имаше чувството, че тялото ѝ не я слуша. Крайниците ѝ отказваха да се движат и тя стоеше безпомощно на четири крака, докато димът все повече се сгъстяваше. Отново се закашля, като всеки пристъп на кашлица предизвикваше нов. От очите ѝ потекоха сълзи. Мислите ѝ се насочиха към Мортен, но сега не бе в състояние да се притеснява и за него.

Отново изпита изкушаващо желание да се предаде. Да изчезне, да се отърве от мъката, която разкъсваше тялото и душата ѝ. Пред очите ѝ причерняваше и тя бавно легна на пода, облегна глава на ръцете си и затвори очи. Всичко около нея беше топло и меко. Унесе се. Сънищата я очакваха. Не вещаеха нищо лошо, напротив, обещаваха да я обгърнат и излекуват.

– Ева!

Мортен я дръпна за ръката, тя опита да се бори. Искаше да се понесе обратно към хубавото и спокойно място, към което бе тръгнала. Изведнъж усети удар по лицето, от който бузата ѝ започна да пари. Изправи се и погледна Мортен право в очите. Погледът му беше едновременно притеснен и ядосан.

– Изгасих огъня – каза той. – Но не можем да останем тук.

Понечи да я вдигне, но тя го отблъсна. Беше ѝ отнел единствената възможност за отдих, която бе имала от твърде много време насам. Ева сви юмруци и започна да го удря бясно в гърдите. Беше хубаво чувство най-накрая да намери отдушник за гнева и разочарованието си, така че тя заудря с всичка сила, докато Мортен не я хвана здраво за китките и не я издърпа по-близо до себе си. Притисна главата ѝ плътно до тялото си и я прегърна. Ева чу забързаното туптене на сърцето му и звукът я накара да се разплаче. Остави го да я вдигне. Мортен я изнесе навън и когато студеният нощен въздух изпълни дробовете ѝ, тя най-после се отпусна и потъна в дрямка.