Легендата за Линкълн [bg]

Кърк се изправи.

— Задръж щурвала. Карай по права линия.

— Аз ли? Какво?

— Просто го направи.

Кърк сграбчи щурвала.

Малоун пристъпи към кърмата, застана по-стабилно и се прицели с пистолета си.

Самолетът се приближаваше. Мъжът вече беше готов да стреля с карабината си. Малоун знаеше, че ще има ограничен брой възможности за това от люлеещата се палуба. В този момент другият мъж изведнъж осъзна, че моторницата го доближава едновременно със самолета.

И двете представляваха заплаха. Какво трябваше да направи?

Малоун стреля два пъти поред. Но не улучи. Третият изстрел попадна право в другата лодка. Мъжът се обърна надясно, като явно реши, че от там идва по-голямата заплаха. Четвъртият изстрел на Малоун попадна в гърдите му и го запрати през борда във водата.

Самолетът с рев прелетя над тях, така че колесникът му беше съвсем близо. И двамата с Кърк се снишиха. Малоун сграбчи щурвала и намали мощността, за да се обърне към противника. Доближиха другата моторница откъм кърмата. Малоун беше готов да стреля. Във водата имаше един труп, а на палубата лежеше друг. В моторницата нямаше никой друг.

— Доста проблеми създаваш — подхвърли той на Кърк.

Отново се беше възцарила тишина, нарушавана единствено от гърленото ръмжене на двигателя, който работеше на празен ход. Вълните се удряха в бордовете. Малоун трябваше да се обърне към някой от местните власти. Шведите? Или датчаните? Но след като бяха замесени Стефани и отряд „Магелан“, съвместното разследване не беше вариант. Тя ненавиждаше да работи с местните.

Той се загледа в тъмното небе и видя как чесната, която се беше върнала на няколкостотин метра височина, минава точно над тях. И от нея скача някой.

Отвори се парашут и човекът, който се спускаше с него, го насочи в стегната спирала. Малоун имаше няколко парашутни скока зад гърба си и осъзна, че този парашутист знаеше какво прави — последният завой го насочи право към тях, а краката му пронизаха водната повърхност на по-малко от петдесет метра разстояние. Малоун бавно доближи моторницата до него.

Мъжът, който се издърпа през борда при тях, беше почти на трийсет. Русата му коса сякаш беше остригана с косачка, а не подстригана с ножица, а откритото му лице беше гладко избръснато и на него грееше топла широка усмивка. Носеше тъмна риза с къси ръкави и джинси, прилепнали към добре сложено тяло.

— Водата е студена — отбеляза младежът. — Много благодаря, че ме изчакахте. Извинявам се, че се забавих.

Малоун посочи отдалечаващия се самолет, който продължаваше да лети на изток.

— Има ли някой на борда?

— Не. Оставих го на автопилот. Няма много гориво. След няколко минути ще падне в Балтийско море.

— Сериозно разхищение.

Младият мъж сви рамене.

— На онзи тип, от когото го откраднах, няма да му липсва.

— А ти кой си?