![Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/5/tristan-i-izolda-ranni-tvorbi-bg-download.jpg)
Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Като разказвач Томас стои на полюсна противоположност спрямо Берул. Той изрично отказва да проявява съпричастност към съдбата на своите герои. Дистанцира се от тях с довода, че не е преживявал това, за което разказва. Така Томас обективизира своя разказ, оставя на читателя да съди героите, а на себе си отрежда просто роля на посредник между литературната традиция за Тристан и Изолда и съвременната публика.
Освен че са длъжници на предхождащи ги френски версии, романите на Берул и на Томас на свой ред са повлияли създаването на други творби, писани на други езици. Добре е и българският читател да има представа за тях. В обяснителните бележки се налага да ги споменавам, пък и някои от по-нататъшните наблюдения в това представяне ни отвеждат към тях.
Легендата за Тристан и Изолда навлиза в немската литература на ХІІ век с романа на Айлхарт от Оберг Тристрант. Айлхарт пише своята творба сравнително рано — към 1170 г. Представя я като адаптация на френски роман. Между запазената част от романа на Берул и същите епизоди в романа на Айлхарт има почти пълно съответствие. Това навежда на мисълта, че Айлхарт и Берул са черпили от един и същ източник, от въпросния архетип, на който държат толкова медиевисти. Стилът на Айлхарт не се отличава нито с Беруловото умение да изгражда напрегнати ситуации, нито със словесната виртуозност на Томас, нито с драматизма на двете версии на Лудостта на Тристан, нито с поетичния лаконизъм на Мари дьо Франс. Но за нас романът на Айлхарт се явява най-важната сред първите трактовки на мита по простата причина, че той единствен е оцелял в пълния си вид и съдържа всички основни епизоди — от любовта на родителите на Тристан до смъртта на героите.
В началото на ХІІІ век друг немски писател, Готфрид от Страсбург, транспонира романа на Томас. Готфрид се отличава с висока ерудиция, изящен език, чувство за показателния детайл и за поетичния символ. Но стилът му страда от един сериозен недостатък: претрупаност на описанията, в които изобилстват стереотипи и общи места. Със своите 19 548 стиха творбата на Готфрид е най-дългата от всички версии за Тристан и Изолда. Но е останала незавършена: разказът секва в момента, в който Тристан се пита дали да се ожени за Изолда Белоръката. Романът на Готфрид има две продължения. Първото е дело на Улрих от Тюрхайм, който пише в началото на 30-те години на ХІІІ век. Улрих заимства главно от Айлхарт, но третира сюжета с голяма свобода. Въвежда нови ситуации и персонажи. Между 1270 и 1280 г. друг немски писател, Хайнрих от Фрайберг, пише също продължение на романа на Готфрид Страсбургски. То съдържа 6890 стиха.
Специално внимание заслужава и една норвежка адаптация на романа на Томас. Неин автор е Брат Робер, който в 1226 г. прави свободен превод в проза на Томас. По всяка вероятност Робер е работил по някакъв междинен вариант — английски превод на романа на Томас. Робер е норвежец и се заема с това начинание по искане на краля на Норвегия Хакон Хаконарсон (управлявал страната между 1217 и 1263 г.). Робер озаглавява своята адаптация Сага за Тристан и Изолда. Критиката често я нарича „исландската сага“ — от една страна поради сходството между норвежки и исландски език, от друга — заради многобройните исландски преписи6 на превода на Брат Робер, чийто оригинал всъщност ни е непознат.
Средновековни творби за Тристан и Изолда са писани също в Англия, Италия, Чехия, Скандинавия. Освен това редица френски автори на романи с друга тематика вмъкват в повествованието епизоди с Тристан. Няма да се спирам на тях. В края на този бегъл обзор ще спомена мащабния френски роман в проза за Тристан от ХІІІ век. Писан е между 1215 и 1235 г. от двама автори — Люс и Ели дьо Борон. Други творби от тях не са известни. Романът за Тристан в проза е цикличен: запазва в общи линии конфликта между Марк и влюбените, но го примесва с много други сюжети и герои. Така любовта на Тристан и Изолда има за фон рицарски турнири и приключения с участието на рицарите на Кръглата маса. Краят на този роман също се различава от другите версии: Тристан загива от меча на вуйчо си Марк, който подло го пробожда с изненадващ удар в гърба. Тук смъртта не е поетична транспозиция, а нелепа случайност. Въпреки че стои встрани от основния корпус творби за Тристан и Изолда, романът в проза се радва на голяма популярност до края на Средновековието. За нея съдим и по големия брой ръкописи на тази мащабна фреска — 77, пръснати днес по цял свят и съставляващи масив от около 40 000 страници, който изправя издателите пред неразрешими проблеми.
6
Най-ранният запазен препис на исландски е от XV век.