![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
Ако звънеше, за да ме поздрави за рождения ден или да ми пожелае хубава ваканция, нямаше да го прави от полицейското си блекбъри. Беше много стриктен и никога не използваше оборудването, колите, електронната поща и каквато и да е друга форма на комуникация на полицията за нещо лично. Това беше една от много иронии и многото противоречия, свързани с него. Със сигурност не беше такъв, когато работеше при мен.
— О, боже — промърморих приглушено, — дано не се окаже това, което си мисля.
— Извинявай за обаждането, докторе — отекна басовият глас на Марино в слушалката. — Знам, че се каниш да се качиш на самолета, но трябва да знаеш какво се случва. Първо на теб се обаждам.
— Какво има? — попитах и закрачих бавно из двора.
— Труп на Фарар Стрийт — каза той. — Посред бял ден. Наоколо има много хора и никой не е чул, нито видял нещо. Също като другите. И изборът на жертви ме плаши до смърт, особено днес, когато ще идва Обама.
— Какви други?
— Къде си сега? — попита той.
— С Бентън сме в задния двор.
Усетих погледа на съпруга си върху себе си.
— Може би трябва да влезете и да не стоите навън. Точно така става — продължи Марино. — Хората си седят навън, вършат си обичайната работа…
— Какви други? Какви хора? — Огледах се, докато крачех.
Сок бе седнал и бе присвил уши. Бентън стана от пейката и се взря в мен. Сутринта продължаваше да е прекрасна и тиха, но това беше мираж. Защото изведнъж бе станало страшно.
— Ню Джърси веднага след Коледа и после пак през април. Един и същ почерк — каза Марино и аз отново го прекъснах:
— Чакай. Върни се малко. Какво точно се е случило? И нека не сравняваме почерците с други случаи, преди да знаем фактите.
— Убийство на не повече от пет минути път от теб. Получихме обаждане преди около час…
— И се обаждате на центъра ми чак сега? Или по-точно — обаждате се на мен?
Той отлично знаеше, че колкото по-скоро трупът бъде прегледан на местопрестъплението и докаран в центъра, толкова по-добре.
— Мачадо искаше да отцепи района.
Сил Мачадо беше детектив от Кеймбридж. С Марино бяха добри приятели.
— Искаше да се увери, че на място няма опасен убиец, който се спотайва, за да се прицели в още някого. Точно така ми каза. — Марино звучеше странно.
Долових враждебност.
— Според информацията, която сме събрали досега, жертвата е смятала, че някой я следи. Напоследък бил изнервен. Точно така е било и при двата случая от Джърси — каза Марино. — Жертвите са усещали, че ги наблюдават, че някой им прави номера и после изведнъж се оказват мъртви. Има много за обясняване, но точно сега нямаме време. Стрелецът може още да е наоколо. Трябва да останете вътре, докато не дойда. Може би съм на десетина минути път от вас.
— Дай ми точния адрес и сама ще дойда.
— Няма начин. Изключено. И си сложи предпазна жилетка.
Видях как Бентън сгъна вестника и си взе кафето. Доброто разположение на духа му бе засенчено от предчувствия. Животът ни всеки момент щеше да се промени, вече го знаех. Погледнах го с мрачно изражение и излях еспресото си в лехата, без дори да се замисля. Просто рефлекс. Ленивият приятен ден бе свършил така внезапно, както самолет се забива в планинския скат, обвит в мъгла.
— И не мислиш, че това е случай, с който би могъл да се справи Люк или някой от другите лекари? — попитах аз Марино, но вече знаех отговора.
Той не искаше да се занимава със заместника ми Люк Зенър. Марино нямаше да се задоволи с никой от моите съдебни лекари.
— Можем да пратим и някой от криминолозите ни, ако това ти се струва необходимо. Джен Гарате със сигурност ще се справи, а Люк може веднага да направи аутопсията — опитах пак. — Той вероятно е вече в залата. Тази сутрин имахме пет случая.
— Е, сега вече имате шест. Джамал Нари — рече Марино, все едно трябваше да знам кого има предвид.
— Застрелян на алеята пред дома му, докато е разтоварвал покупките си от колата между десет без петнайсет и десет — каза Марино. — Забелязал го съсед от тротоара и се обадил на 911 точно преди час и осем минути.
— Откъде знаете, че е застрелян, щом още не сте стигнали до местопрестъплението? — Погледнах часовника си. Беше единайсет и осем минути.
— Има хубава дупка във врата и още една там, където някога е било лявото му око. Мачадо е там и вече се свърза със съпругата му по телефона. Тя му казала, че се случили някои странни неща през последния месец и Нари бил толкова обезпокоен, че си променил режима, дори си сменил колата. Поне това ми предаде Мачадо. — Пак онзи тон.