Игрите на Палача [bg]

Сержантът повдигна вежда. Отговорът му бе добре премерен.

— Ако не те познавах достатъчно добре, бих си помислил, че в думите ти прозира критика.

Хюго разпери извинително ръце и каза:

— Не го прави — после замълча, но лицето му запази въпросително изражение.

Сержантът познаваше Фицдуейн отдавна. Засмя се, но после се сети защо са тук и придоби сериозен вид.

— Не се измъчвай с подобни мисли! Мястото около дървото и без това беше утъпкано от теб самия. Както и да е, вече тридесет и пет години съм в полицията и съм виждал достатъчно обесени. Всичките бяха все случаи на самоубийство. Не е възможно да убиеш някого чрез обесване, без да оставиш следи, пък има и по-лесни начини за убийство.

— А имаше ли оставено писмо?

— Не — отвърна сержантът, — или поне още не сме намерили такова, но липсата му все още не означава нищо. Всъщност, оставянето на писмо е по-скоро изключение, отколкото правило.

— Добре, а имаш ли някаква представа защо го е направил?

— Все още не — отговори сержантът, — трябва да говоря с още хора. Но от досега проведените разпити останах с впечатлението, че винаги е бил мрачен и под някакво напрежение. Явно е имал проблеми със семейството си в Швейцария. Той е от град на име Берн.

— Това е столицата на Швейцария — каза Фицдуейн.

— Ходил ли си там? — попита сержантът.

— Не, макар че хиляди пъти съм сменял самолет в Цюрих. Моята работа е да снимам войната, а швейцарците са привързани към мирния начин на живот.

— Е, смятам, че патологът ще извърши огледа си утре. Разследването ще започне ден-два след това. Трябва да си на разположение. Ще те предупредя колкото може по-рано.

— Благодаря, Томи!

Те се изправиха и си стиснаха ръце. В библиотеката бе студено, огънят в камината бе изгаснал. Точно преди да отвори вратата, сержантът подметна:

— Не е здравословно да се вдига шум за такива неща. Колкото по-бързо забравиш случилото се, толкова по-добре.

Фицдуейн се усмихна многозначително, без да продума.

По обратния път към Дънклийв той се сети, че бе забравил да говори с Том за изчезналата си коза. Такова търсене едва ли влиза в задълженията на един полицай, но самият факт, че преди няколко дни я бе открил на мястото, където на времето се издигаше жертвената могила, обезглавена и с извадени вътрешности, сам по себе си повдигаше някои въпроси.

Питаше се какво ли е станало с величествено украсената с рога глава на животното.