Тя, която трябваше да умре [bg]

– Защо?

– Смятам, че най-изпадналите от нас заслужават достойнство в смъртта.

– Разбира се – каза той емфатично, сякаш за да компенсира за безчувствената си реакция преди малко.

– Да – каза тя. – И в това отношение Швеция винаги е била цивилизована страна. Но всяка година пристигат все повече трупове, които не успяваме да идентифицираме, което много ме натъжава. В сички имаме право на самоличност. На име и минало.

– Така е – съгласи се той със същата категоричност, но вече се беше разсеял и без да се усети, бе отишъл до бюрото си.

– Понякога просто е много трудно – продължи тя. – Но често се дължи на липса на ресурси и време, или – още по-зле – на желание, а в този случай имам лошото предчувствие, че ще се окаже именно последното.

– Защо го казваш?

– Защото не открихме мъртвия в регистъра, а той изглежда като човек без никакво значение. На най-ниското стъпало в обществото. Човек, от когото извръщаме поглед и когото искаме да забравим.

– Тъжно – каза той, докато се ровеше във файловете, свързани с Лисбет, които беше създал през годините.

– Надявам се да греша – каза Фредрика Нюман. – Тъкмо пратих пробите и може би скоро ще научим повече за мъжа. Но сега съм си у дома и реших, че нищо не пречи да забързам процеса. Живееш на Белмансгатан, нали? Това не е далеч от мястото, където е открито тялото, възможно е да сте се засичали. Или дори да ти е звънял?

– Къде са го намерили?

– До едно дърво в „Тантолунден“. Би трябвало да си го спомниш, ако си го виждал. Лицето му е тъмнокафяво и мръсно, с дълбоки бръчки. Има рядка брада. Вероятно е бил излаган на силно слънце и тежък студ. По тялото му има наранявания от измръзване, повечето от пръстите на ръцете и краката му липсват. С ъстоянието на сухожилията говори за екстремни натоварвания. Предполагам, че произхожда някъде от Югоизточна Азия. Едно време може би е изглеждал доста добре. Чертите му са правилни, въпреки че лицето му е доста състарено. Кожата му има жълтеникав оттенък вследствие на увредения черен дроб. Голяма част от тъканта по бузите му е мъртва и почерняла. Както сигурно знаеш, на такъв ранен етап е трудно да се определи възрастта, но предполагам, че е наближавал шейсет, както казах, и че дълго време е живял на ръба на дехидратацията. Бил е нисък, малко над сто и петдесет сантиметра.

– Не знам. Не ми звучи познато – каза Микаел.

Търсеше нови съобщения от Лисбет. Не откри такива. Изглежда, тя вече дори не се ровеше в компютъра му, което го притесни още повече. П росто усещаше, че тя е в опасност.

– Още не съм приключила – каза Фредрика Нюман. – Не съм споменала най-забележителното. Пухеното му яке.

– Какво му има на якето?

– Толкова е голямо и топло, че би трябвало да ти направи впечатление в тази жега.

– Както сама каза, щях да се сетя, ако съм го виждал.

Той затвори лаптопа и погледна към Ридарфиерден[9]. Отново си помисли, че Лисбет все пак е постъпила доста разумно, като се е преместила.