Тя, която трябваше да умре [bg]

Свела поглед, тя се качи с него в асансьора и слезе до фоайето. Излезе на площада и погледна картата на света, изобразена върху големия стъклен купол, който светеше в мрака. Отдолу имаше търговски център на четири етажа. Над него пък се извисяваше бронзова статуя на свети Георги и дракона. С вети Георги беше покровителят на Москва и Лисбет го виждаше навсякъде в града, надигнал меча си. Понякога образът му я караше да сложи ръка върху ключицата си, като че за да предпази собствения си дракон. От време на време пръстите ѝ се насочваха и към старата прострелна рана на рамото и към белега от пробождане на бедрото. Сякаш искаше да си припомни това, което ѝ беше причинило болка.

Мислеше за пожари и катастрофи, и за майка си, но през цялото време внимаваше да не попадне в камерите за наблюдение. Ето защо крачеше насечено и напрегнато, забързана към Тверской булевард, голямата парадна улица със своите паркове и градини. Лисбет спря чак когато стигна до „Версай“, един от най-скъпите ресторанти в Москва.

Мястото изглеждаше като бароков палат с колони, златни орнаменти и кристали, същински бляскав пастиш, имитиращ XVII век. Лисбет искаше единствено да се разкара оттук, но тази вечер в ресторанта щеше да има празненство за най-богатите жители на града. Дори отдалеч си личеше, че подготовката още тече. Засега бяха пристигнали едва шепа красиви млади жени, със сигурност наети callgirls[8]. П ерсоналът работеше здраво над последните приготовления. Тя се приближи и видя домакина.

Казваше се Владимир Кузнецов. Стоеше на входа, с бях смокинг и лачени обувки. Макар да не беше стар, едва на петдесет, приличаше досущ на Дядо Коледа с бялата си коса и брада и дебелия корем, който контрастираше с тънките му крака. Официално историята му беше като малка приказка. Пропаднал дребен крадец, който влязъл в правия път и станал известен готвач, специализирал в пържолите от мечешко месо и гъбените сосове. Но тайно представляваше редица фабрики за тролове, които произвеждаха фалшиви новини, често с антисемитски оттенъци. Кузнецов не просто всяваше хаос и оказваше влияние върху политически избори, ами имаше кръв по ръцете си.