Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Колективно ахване се разнесе през залата.
Роман й отвърна тъжно:
— Не мисля, че встъпваш в това начинание с правилното отношение.
Тя повдигна брадичка.
— Имам достатъчно отговорно отношение.
Роман въздъхна.
— Няма ли никой тук, който…
— Аз ще го направя — предложи Шана.
Ванда трепна. Жената на Роман? Тя не можеше да признае греховете си на сладката, малка, винаги правеща добрини Шана Драганести.
Роман се обърна и се заговори тихо с жена си. Свръх слухът на Ванда долови по-голямата част от разговора. Шана имаше двегодишен син и деветседмична дъщеря, за които да се грижи. Да наблюдава Ванда, щеше да я натовари прекалено много.
Гневът й отново се разгоря. Тя не се нуждаеше от проклета гледачка. И със сигурност нямаше нужда от съжалението на Шана.
— Забрави го! Тук няма да намериш никой, който е готов да ме наставлява. Никой от тези мъже няма топки, за да се занимава с мен.
— Аз ще го направя. — От задния край на залата се дочу дълбок глас.
Ванда ахна. Разпозна гласа мигновено, но въпреки това трябваше да се обърне, за да е напълно сигурна, че той наистина е там. По дяволите, изглеждаше по-добре от всякога. Винаги бе висок, но раменете му изглеждаха по-широки, отколкото ги помнеше. В гъстата му кестенява коса блестяха червени и златни кичури. Очите му… очите му винаги я бяха оставяли без дъх — бледо, ледено синьо, което някак успяваше да излъчва топлина.
— Аз ще й бъда наставник — каза Фил и тръгна надолу по главната пътека.
Господи, не. Тя не можеше да разкрие душата си пред Фил. Беше споделила доста с Грегори, когато той й бе наставник, но мъжът й беше като по-малък брат. Фил никога не би могъл да й бъде като брат.
— Не! Попитай Иън. Иън ще го направи.
Роман се намръщи.
— Иън и съпругата му все още са на медения си месец.
Ох, вярно. Иън й беше казал, че ще отсъстват цели три месеца. Двамата с Тони щяха да се върнат чак в средата на август.
— Тогава попитай Памела или Кора Лий.
Роман я погледна колебливо.
— Не мога да си представя нито една от двете да е способна да се справи с теб.
По дяволите, това унижение й беше достатъчно.
— Никой не може да се справи с мен! Не се нуждая от проклет наставник.
Роман я пренебрегна и се обърна към Фил.
— Благодаря ти, че предложи услугите си.
— Не го приемам! — извика Ванда.
Фил я погледна предизвикателно.
— Да не предпочиташ някой от останалите доброволци?
Тя му се намръщи.
— Ще ти вгорча живота.
Той повдигна вежда.
— Измисли нещо ново.
Ванда примигна. Правила го е и преди? Как? Винаги е била мила с него. Забеляза веселите погледи на тълпата. По дяволите, те се наслаждаваха на това.
Роман прочисти гърлото си.
— Фил, разбираш ли отговорностите, които идват с наставничеството?
— Да — отвърна той. — Мога да го направя.
— Много добре — усмихна му се Роман благодарно. — Работата е твоя. Благодаря ти. Ласло, запиши го.
— Да, сър. — Химикът написа нещо в пергамента си.
— Чакайте малко! — Ванда тръгна с бойна стъпка към Фил. — Ти не можеш да направиш това. Не съм се съгласила.
— Ела.
Той посочи с глава към вратата и тръгна по пътеката навън от залата.
Ванда остана с отворена уста. Какво, по дяволите, си мислеше, че прави той, давайки й заповеди? Макар че трябваше да признае, че отзад изглеждаше много добре. Тя се огледа наоколо и забеляза, че другите вампири я наблюдават любопитно. Е, Фил може и да бе прав и не беше нужно да обсъждат това фиаско пред публика.
Тя излезе през вратата и го забеляза в другия край на коридора, облегнат на стената със скръстени ръце. Той винаги бе имал доста големи мускули за един смъртен.
— Виж, това е грешка. Ти си смъртен. Не можеш да се справиш с един вампир.
— Накарах те да излезеш от залата, нали?
Гневът й избухна.
— Само, защото не исках да те засрамвам пред всички, докато ти сритвам задника!
Устните му се извиха.
— Опитай се.
Тя пристъпи по-близо до него.
— Яла съм смъртни като теб на закуска.
Усмивката му стана по-голяма.
— Щастливи копелета.
Тя отстъпи назад, пуфтейки от раздразнение.