Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Госпожице Барковски, уволнихте ли господин… Стоунс?
— Да, но имах основание.
— Не, нямаше! — От дъното на залата се чу сприхав глас. — Бях най-добрият ти танцьор. Нямаше причина да ме уволняваш!
Ванда погледна към Джем.
— Опитваше се да си продадеш услугите. Аз притежавам денс клуб, а не бордей.
— Дамите се молеха за мен — възпротиви се Джем.
— И вие сте им вземали пари? — попита Роман.
Джем изсумтя.
— Разбира се. Заслужавам си го! Аз съм най-добрият.
Роман не изглеждаше впечатлен.
— Първото обвинение е отхвърлено.
— Какво? — изкрещя Джем. — Но аз се нуждая от работата си. Как ще изкарвам прехраната си?
Роман сви рамене.
— Изглежда, че вече сте започнали новата си кариера. Може да напуснете.
Джем измърмори някакво проклятие, докато излизаше.
Ванда усети леко облекчение. Един обвинител по-малко, оставаха още двама.
— Второто обвинение? — Роман попита Ласло.
— Да, сър — секретарят се зарови в листите. — Безразсъдно отнасяне към работната среда. Този ищец също иска да се обръщаме към него със сценичното му име. — Ласло се заигра с едно от копчетата на престилката си. — Питър Велики, принц на П–п–пекърс3. — Копчето се откъсна и се търкулна по масата.
Съпругата на Роман прикри устата си. Звукът от кикот се разнесе из залата. Дори свещеникът се усмихваше.
Грегори се наведе към Ванда и прошепна високо:
— Колко от чичковите червенотиквеничковчета отнесе принцът на Пекърс?
Ванда изсумтя и го удари с лакът в ребрата.
Роман погледна нагоре с изражение, сякаш бе изкаран от нерви и питаше господ защо аз? Успокои изражението си и погледна сериозно тълпата.
— Тук ли е господин… Принц?
— Да! — изправи се един висок мъж от задния ред. Той отметна дългата си руса коса през едното рамо. — Аз съм принцът на Пекърс.
— Наранили сте се на работното си място? — попита Роман.
— Да — продължи да говори Питър с фъфлещия си глас. — Танцуфах, когато се подхлъзнах в една локва с фода.
— Той искаше водата — прекъсна го Ванда. — Питър пожела да дръпне една верига и тридесет литра вода да се изсипят върху него.
— Вие сте поискали водата? — попита Роман.
— Да. Малките капчици фода блестяха по голата ми кожа. Изглеждах нефероятно красиф.
— Щом казвате… — измърмори Роман. — И тогава се подхлъзнахте?
— Да! Беше ужасно. Паднах на нофа си и го фчупих.
— Счупили сте… какво? — попита Роман.
— Носа си — обясни Ванда. — Но ние го оправихме, и сега изглежда доста добре.
— Не е тафа! — Питър сложи ръце на бедрата си. — Сега глафът ми има ужасно нософо сфучене и фсички ми се смеят.
Залата се изпълни със смях.
— Фиждате ли? — Питър избърса сълзящите си очи. — Смеят ми се. Страдам от емоционална трафма.
Роман въздъхна.
— Господин Принц, инцидентът, който сте претърпели, наистина е ужасен, но не виждам как може да държите госпожица Барковски отговорна, при положение че сам сте поискали водата.
Питър скръсти ръце и се намръщи.
— Тя трябфаше да ме защити.
— Оправих носа ти и те освободих за останалата част от нощта — каза Ванда. — Ти си този, който напусна.
Питър се намуси.
— Искам си работата обратно.
— Това устройва ли те? — попита я Роман.
— Да. Винаги съм била доволна от работата на Питър.
— Добре — кимна Роман. — Ще го назначиш обратно и ще прекратим и втория иск. Ласло, последното обвинение, ако обичаш?
— Да, сър — химикът отново се зарови из документите. — Нападение със смъртоносно оръжие. Ищецът се подвизава под името Макс Мега Члена. — Ласло отскубна още едно копче от престилката си.
Роман се огледа из залата.
— Господин… Мега Член? Ще опишете ли инцидента?
— Инцидент, задника ми. — Макс скочи от мястото си. — Тя направи седемсантиметрова дупка в гърдите ми. Ако бе уцелила сърцето ми, щях да изчезна на място!
— Грешката е моя — измърмори Ванда. — Имам лош мерник.
— Значи признавате, че сте наранила този мъж? — попита Роман.
— Той ме наричаше с обидни имена пред служителите ми — обясни Ванда. — Не можех да го оставя да му се размине.
Роман се намръщи.
— Вярвам, че да го уволните, би било по-разумно решение, отколкото да го намушкате.
— Тя наистина ме уволни! — извика Макс. — Кучката каза, че съм некадърен танцьор, а това са пълни глупости.
3
пенис — вулгарно (англ. ез.). — Б.пр.