Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Ти си скапан танцьор! — Ванда се обърна към Роман. — Той танцуваше с петметров питон, който избяга и се уви около една от клиентките ми. Тя трябваше да се телепортира, преди да я смачка. Казах на Макс да си взема змията и да хваща пътя.
Роман кимна.
— Логично решение.
— Но кучката ме нападна! — извика Макс.
— Чак след като ти ме нападна вербално! — отвърна му Ванда.
— С какво го нападна? — попита Роман.
— Нямаше да го доближа, докато държеше проклетата змия, затова грабнах една от обувките си и го замерих с нея — Ванда сви рамене. — Явно съм я хвърлила доста силно, защото токчето се заби в гърдите му.
— Тя едва не ме уби! — извика Макс.
— А вие едва не сте убили клиент със змията си — напомни му Роман. — Раната ви излекува ли се по време на мъртвешкия ви сън?
— Е, да, но това не й позволява да ме напада.
Роман почука с пръсти върху облегалката на стола си.
— Няма да отсъдя за виновна жена, която се е защитавала от вербално атакуващ я мъж.
— Да! — Ванда удари с юмрук във въздуха.
— Не съм приключил. — Роман я погледна сурово. — Начинът ти на самозащита е бил неподходящ. Сигурен съм, че имате някаква охрана, която е можела да отведе господин Мега Член от мястото.
Ванда сви рамене. Тя наистина имаше огромен охранител.
— Това е третият път, откакто отворихте клуба, в който сте привиквана тук, заради неподходящо насилствено поведение — продължи Роман. — Накратко, госпожице Барковски, имате проблем с гнева си.
— Да! — извика Макс. — Тя е откачена кучка!
— Достатъчно! — предупреди Роман бившия танцьор. — Отхвърлям всички обвинения при условието, че госпожица Барковски ще премине курс за справяне с гнева.
Ванда се намръщи. Не отново.
— Това са глупости — обади се Макс. — Кучката ми е длъжница! Настоявам да ме компенсира за травмата, която претърпях.
— Ей сега ще те компенсирам — размаха Ванда юмрук към него. — Нека се срещнем на паркинга…
— Ванда, достатъчно! — скара й се Роман.
Тя го изгледа кръвнишки.
— Показваш сериозна липса на контрол — тихо каза той. — Очевидно един курс за справяне с гнева не ти е бил достатъчен.
— Да, провалила се е със справянето с гнева! — присмя се Макс. — Само почакай, кучко. Ще ти намеря нещо, за което да се разгневиш.
— Официално сте под ограничителна заповед — каза Роман на бившия танцьор. — Ще стоите настрана от госпожица Барковски или ще платите глоба от пет хиляди долара.
— Какво? — Макс изглеждаше ужасѐн. — Какво направих?
— Ласло, извикай охраната, за да изведат господин Мега Член — нареди Роман.
— Да, сър. — Химикът натисна един бутон на бюрото си.
— Добре де, добре, тръгвам си — Макс излезе от залата.
— Третото обвинение е отхвърлено — обяви Роман — и госпожица Барковски се съгласи да премине през втори курс за справяне с гнева.
Ванда стисна зъби при звука от забавление, носещ се из залата.
— Не си спомням да съм се съгласявала с нещо.
— Ще присъстваш — отвърна й Роман сериозно. — Отец Андрю благородно предложи отново услугите си.
Ванда изстена вътрешно. Смъртният свещеник бе мил стар мъж, но си нямаше и идея през какво беше преминала тя през дългия си живот. И наистина нямаше желание да му разказва. Или пък на някой друг.
Отец Андрю й се усмихна.
— Очаквам с нетърпение да те опозная по-добре, дете мое.
Ванда скръсти ръце.
— Все тая.
— Ще ни трябва доброволец, който да й бъде наставник — заяви отец Андрю.
Шушукането из залата мигновено спря. Пълна тишина.
Страхотно. Със свръхразвития си слух, Ванда можеше да чуе песента на щурците извън Роматех. Усети как по врата й плъзва топлина. Никой не искаше да има нищо общо с нея.
— Не ми трябва наставник.
— Убеден съм, че ти е необходим — настоя отец Андрю.
Още тишина.
Ванда се обърна към Грегори.
— Хайде де — изсъска му тя.
— Миналият път ти бях наставник — прошепна Грегори. — Очевидно не съм бил много добър в това.
— Ласло? — попита Ванда.
Ниският учен подскочи от стола си и още едно копче изхвърча от престилката му.
През Ванда се разнесе гняв и тя се обърна към Роман.
— Няма да намериш никой тук, готов да ме наставлява. Те са група страхливци. — Тя намести камшика около кръста си. — И са прави! Трябва да се страхуват от мен. Ако някой от тях дръзне да ме порицава, ще му откъсна главата.