Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

Следващото препятствие бяха кучетата. Нощният посетител изчака да го надушат. Но трите добермана, тренирани да убиват, бяха само първото изпитание. Пространството около вилата гъмжеше от електронни устройства и непрекъснато се наблюдаваше с телевизионни камери. Всички писма и пакети се получаваха на пропуска при портала и пазачите ги отваряха и проверяваха. Вратите на вилата бяха бронирани. Къщата имаше собствено водоснабдяване и Марин Гроза разполагаше с човек, който да опитва храната му. Резиденцията беше непристъпна. Поне така се смяташе. Фигурата в черно беше тук тази нощ, за да докаже, че не е.

Той чу стъпките на тичащите към него кучета още преди да ги види. Те връхлетяха от тъмнината и скочиха право към гърлото му. Бяха две. Насочи оръжието и изстреля първата ампула към близкото отляво, после към това отдясно и отскочи далече от техните гърчещи се тела. Обърна се в очакване на третото куче и когато то наближи, стреля отново, след което се възцари тишина.

Нощният посетител знаеше къде са заровени звуковите капани и ги заобикаляше. Промъкваше се тихо през пространството, което не беше покрито от телевизионните камери, и за по-малко от две минути, след като беше прескочил стената, се озова на задната врата на вилата.

Но когато посегна към дръжката на вратата, внезапно бе осветен от половин дузина мощни прожектори. Един глас извика:

— Стой! Хвърли оръжието и вдигни ръце!

Човекът в черно внимателно пусна пушката и погледна нагоре. На покрива се бяха разположили половин дузина мъже, насочили оръжията си към него.

— Защо, по дяволите, се забавихте толкова много? Не трябваше да ме допускате толкова близо — извика той.

— Грешиш — отговори главният охраняващ. — Започнахме да те следим още преди да прескочиш стената.

Лев Пастернак не се задоволи с получения отговор.

— Тогава трябваше да ме спрете по-рано. Можех да съм някой камикадзе, въоръжен с гранати или картечница. Искам да съберете целия персонал утре сутринта точно в осем часа. Кучетата са упоени. Изпратете някой да ги наглежда, докато се събудят.

Лев Пастернак се гордееше с това, че е най-добрият бодигард в света. Беше пилот по време на шестдневната израелска война в Египет. След войната стана таен агент на Мосад, една от петте израелски секретни служби.

Никога нямаше да забрави сутринта, когато преди две години шефът му — полковник от тайните служби, го извика в кабинета си.

— Лев, един човек иска да те наеме за няколко седмици.

— Надявам се да е някоя блондинка — пошегува се той.

— Това е Марин Гроза.

Мосад имаше пълно досие на румънския дисидент. Гроза беше водач на румънското народно движение, което се стремеше да свали Александрос Йонеску и беше на път да извърши държавен преврат, когато го предаде един от хората му. Повече от две дузини нелегални борци бяха екзекутирани, а той едва успя да се измъкне жив от страната. Франция му даде убежище. Йонеску го обяви за предател на родината си и определи награда за главата му. До този момент бяха извършени шест неуспешни покушения срещу него, но при последния опит го бяха ранили.

— За какво съм му аз? — попита Пастернак. — Той има правителствена охрана.

— Не е достатъчно добра. Нуждае се от някой, който да организира напълно сигурна защитна система. Дойде при нас и аз те препоръчах.

— Трябва ли да отида във Франция?

— Ще ти отнеме само няколко седмици.

— Не…

— Лев, той е много популярен. Според нашата информация се ползва с достатъчно подкрепа в своята страна, за да свали Йонеску. Когато дойде подходящият момент, той ще започне да действа. През това време ние трябва да запазим живота му.

— Няколко седмици, казваш? — проговори Пастернак след кратко колебание.

— Толкова.

Полковникът сгреши относно времето, но беше прав относно Марин Гроза. Той беше слаб, крехък мъж, с изглед на аскет и набраздено от тъга лице. Имаше орлов нос, изпъкнала брада и високо чело, увенчано от кичур бяла коса. Дълбоките му черни очи се оживяваха, когато говореше, и страстно блестяха.

— И пет пари не давам дали ще живея, или ще умра — каза той на Лев при първата им среща. — Всички ние ще умрем. Това, което ме тревожи, е кога. Трябва да съм жив още една или две години. Това е времето, от което се нуждая, за да прогоня Йонеску от нашата страна. — Той плъзна разсеяно ръка по един пресен белег на бузата си. — Никой няма правото да поробва една страна. Трябва да освободим Румъния и да оставим хората сами да решават съдбата си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?