Опасна клопка

— Сигурна ли си, че не си още хлътнала по мен?

Тя пое дълбоко въздух.

— О, разбира се, че съм. Дойдох тук само за да мога да си седя, да си мечтая за теб и да измислям как да отровя всичките ти приятелки.

Той не можа да сдържи смеха си.

— Добре, разбрах.

— Кого точно подозираш от нашия блок? — поинтересува се Джоуди.

Александър се поколеба и свъси вежди.

— Не мога да ти кажа. Засега е само подозрение.

— Мога да ти помогна да го спипаш — предложи услугите си тя. — Искам да кажа, ако имам пистолет. Няма да ти помагам, ако трябва да съм невъоръжена.

Той отново се засмя.

— Ти стреляш както караш кола.

Джоуди изръмжа сърдито.

— Можех да стрелям много хубаво, ако достатъчно се упражнявах. Аз ли съм виновна, че хазяинът не обича да стреляме по мишени в блока?

— Накарай Марджи да те покани само за да постреляш. Тя може да те научи не по-зле от мен.

Това бе доста неприятно напомняне, че той не изгаряше от желание да бъде с нея.

— Не помня да съм те молила да ме учиш на каквото и да било.

— Е, поне не напоследък — принуди се да се съгласи Александър и спря пред къщата.

Марджи чу колата и изтича на верандата. И тя като брат си бе висока и със зелени очи, ала тъмната й коса имаше кестеняви отблясъци. Бе хубава, за разлика от горката Джоуди, и се обличаше с вкус. Сама измисляше и шиеше дрехите си и те бяха красиви. Бързо изтича към Джоуди и със смях я прегърна.

— Толкова се радвам, че дойде!

— Мислех, че ще ме посрещнеш на летището.

Марджи за момент се обърка.

— О, имах такова намерение, наистина, обаче бях заета с подготовката на колекцията и просто изгубих представа за времето. Освен това Леке вече беше отишъл на летището да посрещне Кири, обаче тя не успяла да се свърже с мобилния му телефон и ми се обади, че ще пристигне чак утре следобед. Той и без това беше там, така че му звъннах да те докара. — Кири бе сегашната приятелка на Александър. Тя бе доставчик на модни дрехи и току-що се бе върнала от покупки в Париж. На Марджи и през ум не й бе минало, че пътуването от летището до ранчото с Александър и приятелката му би било истинско мъчение. Но пък Марджи никога не се замисляше. И трябваше да й се признае, че тя и представа си нямаше, че Джоуди бе още луда по брат й. — Кири идва утре да види някои от новите ми модели — продължаваше Марджи — и, разбира се, да присъства на тържеството, което организираме в нейна чест. Винаги е толкова заета.

Джоуди усети как сърцето й отива в петите. Една събота и неделя да гледа как Кири и Александър си гукат. Защо не бе по-твърда и не си остана у дома?

Александър погледна часовника си.

— Трябва да завъртя няколко телефона, после отивам в града да видя какво става с оградата, която съм поръчал.

— За това си имаме управител — напомни му Марджи.