Опасна клопка
- Автор: Палмър Даяна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна клопка». Краткое содержание книги:
Безстрашният таен агент е винаги готов да рискува и да получава всичко, което поиска. Дали обаче този път сам няма да попадне в опасната клопка, която е заложил…
Александър се намръщи.
— Марджи нямаше предвид да прозвучи така.
— Марджи никога няма предвид нещата да прозвучат така, както звучат — отвърна студено Дерек. — Обаче и никога не се замисля колко могат да нараняват думите. Тя винаги се движи като в унес, погълната от самата себе си. Дори и сега Джоуди е тук само защото може да направи канапетата за празненството утре вечер… Или ти не знаеше?
Марджи влезе след брат си, унила и притихнала. Трепна, като срещна обвинителния поглед на Дерек.
— Аз съм свиня — призна тя. — Наистина не искам да обиждам хората. Обичам Джоуди и тя го знае, макар че ти може и да не знаеш.
— Намерила си страхотен начин да й го покажеш, сладурче — скастри я Дерек, малко по-малко враждебен към нея, отколкото към брат й. — Да я поканиш само за да сготви за купона.
Марджи наведе очи.
— Можеш да си отидеш, ако искаш, Джоуди. Наистина много извинявай.
— О, за Бога, нямам нищо против да готвя. — Джоуди отиде до Марджи и я прегърна силно. — Винаги можех да откажа, ако не исках да го правя. Дерек просто е много мил.
Марджи погледна намръщено към братовчед си.
— Мил…
Той също й се намръщи в отговор.
— Разбира се. Семейна черта. Радвам се, че си тук, Джоуди, искаш ли да ми измиеш и лъснеш колата, като свършиш с чиниите?
— Престани! — ядоса се Марджи.
— Тогава й помогнете да измие чиниите. Или ръцете ви ще се стопят от топлата вода?
— Ние имаме миялна машина — намеси се Александър.
— Я! Значи наистина си я виждал! — възкликна Дерек.
Александър изпсува и излетя от кухнята.
— Един свалихме — заяви Дерек със светнали очи и погледна към Марджи. — Един е аут.
— Спри, иначе тя ще те изхвърли и аз цяла събота и неделя ще съм вързана тук с тях и Кири — каза тихо Джоуди.
— Кири? — ахна той и се обърна към Марджи. — Поканила си Кири?
Марджи стисна зъби и сви малките си ръце в юмруци.
— Тя е почетният гост!
— Господи, дай ми билет за автобус! — Дерек тръгна към вратата. — Извинявай, сладурче, ама не съм мазохист, а една нощ с неподправената Кири ще ме вкара в лудница. Тръгвам си.
— Но ти току-що дойде! — изхленчи Марджи.
Той се обърна на вратата.
— Трябваше да ми кажеш кой ще бъде на купона. Още щях да съм си в Сан Антонио. Искаш ли да дойдеш с мен, Джоуди? Ще те заведа на фиеста.
Марджи имаше вид, сякаш иска да го убие.
— Тя ми е приятелка!
— Със сигурност не ти е приятелка, иначе нямаше да я измъчваш цяла събота и неделя с Кири.
— Дайте ми една минутка да се оттегля от полесражението, а? — Джоуди вдигна ръце и с насилена усмивка се върна в хола да събере чиниите.
Дерек затвори зад нея вратата и се приближи към Марджи.
— Нали не се опитваш да ме убеждаваш, че не знаеш за чувствата на Джоуди към брат ти?
— Тя е преживяла това увлечение още преди години, така ми каза.
— Излъгала те е. Продължава да е все така влюбена в него, а вие и двамата не забелязвате. Убива я просто да е около него, а ти отгоре на всичко й натрисаш и Кири. Как си мислиш, че ще се чувства, като цяла вечер гледа как Кири се лигави с Коб?
Марджи прехапа устни.
— Но тя каза…
— О, разбира се, ще дойде и ще ти каже, че е влюбена в Коб. — Той поклати глава. — Страхотни инстинкти, Мардж.
— Не ме наричай Мардж!
Той се наведе и дръзко я целуна по разтворените устни. Присви очи, като усети неволния й отговор.
— И за мен никога не си мислила така, нали?
— Ти… Ти си ми братовчед — заекна Марджи.
— Изобщо не съм ти близък роднина, въпреки враждебността на Коб. Един ден ще те метна на рамо и ще те изнеса оттук, и Коб да върви по дяволите. — Намигна й. — До скоро, мила моя. — Обърна се и спокойно излезе.
Когато Джоуди се върна със следващата купчина чинии, Марджи още гледаше безпомощно след него, притиснала ръка към устните си.
— Какво ти е? — попита Джоуди.
— Дерек ме целуна — отговори тя дрезгаво.
— Той винаги те целува.
Марджи преглътна мъчително.
— Не така.
Джоуди вдигна вежди и се усмихна широко.
— Мисля, че беше крайно време.
— Какво?
— Нищо. Би ли отворила миялната машина? Ръцете ми са заети. — Марджи излезе от вцепенението и тръгна да й помогне. — Не позволявай на Дерек да те стресне — каза Джоуди тихо. — Той мисли, че ми прави услуга, ала не е така. Нямам нищо против да помагам с всичко, което мога. Толкова съм задължена на теб и на Коб…
— Нищо не ни дължиш! — възрази веднага Марджи. — О, Джоуди, не трябваше да ме оставяш така да те използвам. Трябваше да си кажеш. Не го правиш достатъчно.
— Знам — съгласи се Джоуди. — Затова и не напредвам в службата. Просто не обичам да се карам.