Опасна клопка

Един от съперниците в бизнеса на Кара бе арестуван след престрелка за наркотици в Хюстън. Александър разказа за това на Джоуди точно преди медиите да съобщят, и я увери, че организацията на Кара ще е следващата в списъка на неговия отдел.

Междувременно Джоуди учеше тънкостите на компютърната сигурност и с благословията на Александър се върна в училище, за да довърши образованието си и да получи диплом. Марджи й дойде на гости, когато с местна модна компания уреждаше ревю на новите си модели в един универсален магазин, в който Кири не работеше.

Александър работеше до по-рано и разпределяше задачите между подчинените си, за да можеше да си е у дома, когато Джоуди бе там. Купиха си малка къща в предградията на Хюстън. Марджи предложи да помогне на Джоуди с подреждането. Тя още се чудеше на промяната у най-добрата си приятелка, която сега бе независима, силна и с желание за работа.

Още го имаше ретро кафенето, разбира се, и една вечер й се обади собственикът, Джони. Джоуди подскочи от радост и изтича да каже на Александър.

— Издателят иска да отпечата моите стихове! Иска да ги включи в антология на тексаската поезия. Не е ли страхотно?

— Страхотно е — съгласи се той и се наведе да я целуне. — Кажи ми сега истината. За мен са, нали?

— Да, за теб са — въздъхна тя. — Но се боя, че това ще е единственото томче, което ще издам.

— Така ли? Защо?

Тя захапа ухото му.

— Защото това, което прави хубавата поезия, е нещастието. И то точно между нас двамата — добави, като плъзна ръка към копчетата на ризата му. — Прекалено съм щастлива, за да пиша някога отново добра поезия.