Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— След това не си спомням много — продължи Бърт и по лицето му за пръв път се изписа умора. — Нямам документи, разбира се, само книжката. Амико, жена ми, е във Венис при сестра си. Нямам други роднини. Упоиха ме. Не мисля, че е много редно.
Фоси не се изненада. Непознат, пострадал при катастрофа, възбуден, може би дори агресивен, да твърди, че е известен молекулярен биолог. В кое претрупано с работа спешно отделение ще му повярват? Най-лесно им беше да го пратят в психиатрията. Фоси наду бузи и поклати глава. Идиоти.
— Слава Богу, че попаднах на вас, Лойд. Истински кошмар беше. Не мога да ви го опиша. Къде съм, между другото?
— Във Федъруд Парк, доктор Бърт.
Бърт кимна:
— И аз така си помислих. Сигурен съм, че ще уредите този малък проблем. Обадете се в „Джиндайн“, ако не ми вярвате. Вече трябваше да съм там, сигурно са започнали да се тревожат.
— Веднага ще се заема, доктор Бърт. Обещавам.
— Благодаря, Лойд.
Бърт присви леко очи.
— Има ли нещо? — попита веднага Фоси.
— Раменете. Изтръпнаха от тези колани.
Фоси се замисли за момент. Ефектът на фенициклидина сигурно вече бе отминал, също и на халдола. Освен това Бърт изглеждаше съвсем нормално.
— Сега ще ви освободя.
Бърт се усмихна с облекчение:
— Много благодаря. Не исках да ви карам насила. Знам правилата.
— Извинявайте, не можех веднага да го направя, доктор Бърт.
Фоси се зае с катарамата на гръдния колан. Щеше да уреди въпроса с няколко телефонни разговора. След това да посмъмри лекарите от спешното в Централната болница на Албукерк. Коланът бе здраво затегнат и той се замисли дали да не извика Уил на помощ, но отхвърли идеята. Уил беше педант, що се отнася до правилата за безопасност.
— Така е много по-добре — каза Бърт.
Изправи се неуверено в седнало положение и разкърши рамене.
— Можете да си представите какво е да лежиш неподвижно с часове. Преди две години, при една операция на кръвоносните съдове, се наложи да остана така десет часа. Истински ад.
Той размърда крака, които все още бяха вързани.
— Ще се наложи да ви направим някои изследвания, преди да ви изпишем — каза му Фоси. — Веднага ще извикам психиатъра, който ви е приел. Ако, разбира се, преди това не искате да си починете.
— Не. Благодаря. — Бърт заразтрива врата си. — Може и веднага. Ако минете някой път на изток, трябва да ми дойдете на гости. Да се запознаете с Амико.
Той прокара ръка по бузата си.
Фоси започна да нанася бележки в картона. Изведнъж чу кратко поемане на въздух, леко хриптене като стържене на шкурка. Погледна Бърт, който тъкмо си сваляше превръзката от главата.
Фоси бързо затвори папката:
— Сигурно сте се наранили при катастрофата. Ще ви сложим чиста превръзка.
— Лош алфа — промърмори Бърт, разглеждайки втренчено бинта.
— Моля?
Фоси се наведе, за да разгледа раната.
Франклин Бърт му нанесе рязък удар с глава в брадичката, след това пак падна на количката. Фоси си прехапа езика, отстъпи назад, устата му започна да се пълни с кръв.
— Лош алфа! — закрещя Бърт, задраска с нокти коланите на глезените си. — ЛОШ АЛФА!
Фоси падна и заотстъпва назад. Понечи да извика Уил, но приглушеният му вик се загуби в крясъците. Уил нахълта точно когато Бърт, при отчаян опит да се освободи, се стовари заедно с количката на земята. Започна да се мята, опитвайки се да измъкне крака от коланите.
Всичко ставаше прекалено бързо за Фоси. Уил и санитарят се бореха с Бърт, опитваха се да изправят количката. Бърт задраска китките си, започна да мята глава като куче, хванало заек. Изведнъж изплю струйка кръв, която се размаза по очилата на санитаря. Докато с мъка привързваха ръцете му, Уил отчаяно зарови из джобовете си за аларменото си устройство. Писъците обаче продължаваха и Фоси знаеше, че няма да спрат.
Част първа
Гай Карсън спря на поредния светофар и погледна часовника на контролното табло. Вече закъсняваше за работа, за втори път тази седмица. Пред него колите едва пъплеха по Щатско шосе 1 през Едисън, щата Ню Джърси. Светна зелено, но той едва успя да се помести и светофарът отново се смени.
— Мамка му — изръмжа Карсън и удари с длан по контролното табло.
Дъждът обливаше предното стъкло, чистачките отчаяно скърцаха в борба с пороя. Отпред отново светнаха стопове и движението пак спря. Никога нямаше да свикне нито със задръстванията, нито с дъжда.