Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Много успешно оказах психологическа помощ на Алъона, като се позовах на специализираната литература.
Веднъж цяла седмица бях страстно увлечена по юдаизма и прочетох в една научнопопулярна книга, че в Талмуда сексуалният живот е строго регламентиран. Жената има законно право да изисква от мъжа си да спи с нея всеки ден. Ако мъжът работи, тя може твърдо да разчита на два пъти в седмицата. Но ако мъжът й е мулетар, му е разрешено да спи с жена си само веднъж в седмицата, а пък ако е камилар — има право да спи с нея веднъж в месеца.
Казах на Альона, че очевидно целият проблем е в различните гледни точки — явно тя възприема Никита като мулетар, а той се изживява като камилар и дори нещо по-лошо.
Роман не се обади, легнах си с книгите. Бях взела от Мурка Донцова, а за да не забележи тя в какво съм се зачела, прибавих и огромния масивен том „Изследване на историята“ от Тойнби. Ако влезе Мурка — хоп! — Донцова под одеялото, а аз като интелигентен човек си седя в леглото с „Изследване на историята“ от Тойнби.
Но се оказа, че да четеш Донцова е все едно вместо да отидеш на балет в Мариинския театър, да зяпаш по телевизията „Ченгета“ и да набиваш аерошоколад, а аз все пак съм потомствен питерски интелигент, кандидат на науките, проф. психолог.
Четях английски роман от серията „Пред камината“ и си представях, че съм:
1. Чуждоземна бабичка със сиви букли от средата на 60-те години на миналия, между впрочем, век.
2. Има и по-живи бабички, но аз съм доста вяла и с ограничен ум, затова пък страшна досада.
Не, вече няма да си купувам от поредицата „Пред камината“. Мечтая да сменя унилия бабешки роман за непълно събраните съчинения на Донцова в триста тома.
Тя е мила жена (гледам я по телевизора във всички предавания) и дори графоманството й е мило. Седите си с нея в уютния й свят, където никой не се прави на остроумен, а се вари компот от сливи и се поправят обувки, а може да се чете и насън (дали може да се каже спейки?).
Обади се, обади се! В 12,32! Каза толкова тихо, че едва го чух (вкъщи са жената и тъщата):
— Лека нощ, любима!
…Сега, когато лятото свърши, как ли ще се променят отношенията ни в сложните условия на тъща и на жена? Ами ако и аз съм попаднала на някой камилар?
5 септември, петък
В 2 часа (днес имам две лекции — в първи и пети курс) се срещаме с Роман под часовника в университета! Няма къде да отидем — сутринта имам лекции, вечерта Мура ще си е вкъщи, а при него от сутринта до вечерта са жена му и тъща му. Нищо, ще се разходим в Лятната градина.
Разходихме се из Лятната градина. Целунахме се под Нимфата като ученици, а когато отворих очи, забелязах двама мои студенти — разглеждаха ме любопитно и се смееха, стана ми неловко.
С Роман бързо пресметнахме, че щом чета лекции на първи, втори и пети курс, на потоци от по сто човека, плюс задочниците и вечерното обучение, излиза, че винаги има опасност да срещна случайно из града някого от петстотин-шестстотинте човека, пред които трябва да се държа добре — да не се целувам, да не пуша, да не нарушавам правилата за движение. Смятам, че това е несправедливо. Аз да не би да не съм човек? Направо няма живот за мен!
Тъкмо унило се канехме да се разделим пред колите, Роман изведнъж предложи:
— Защо не се разходим до залива.
С него винаги имам чувството, че нещо може да се случи, и тази му непредвидимост ми допада много!
Оставихме моята кола до Лятната градина и потеглихме към Олгино. Времето беше съвсем като лятно, под краката ни хрускаше сив пясък, чак да ти се прииска да клекнеш с кофичка и лопатка. Едва си намерихме място и се разположихме сред хартийки от бонбони, опаковки от чипс и огризки.
Роман ми разказа за работата си. Той има проект — пакет от нови програми, които ще предложи на различни телевизионни канали и в радиото. Роман е продуцент, на визитката му пише „Продуцентски център «Авангард». Генерален директор“.
Преди изобщо не бях виждала жив продуцент, само в надписите на холивудските филми, и се влюбих в него, защото е от съвсем друг свят. Въпреки че външността му е много различна от моя тип мъже.
Самата аз съм с бившия стандартен ръст един и шейсет и пет (сега в сравнение със студентите си съм просто Палечка) и съм много кльощава, тоест непрекъснато забравям — едно време бях кльощава. Не знам защо, но все не мога да запомня колко тежа и в магазините още се хвърлям ентусиазирано към дрехите 42-ри номер, после озадачено преминавам към 44-ти и едва тогава — към 46-ия, а отгоре на всичко производителите на облекло много подло искат да ме преметнат и шият 46-и номер толкова тесен, че съм принудена да потърся 48-и, а това вече граничи с психологическа травма.