Голямото завещание
- Автор: Вийон Франсуа
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Сотиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Голямото завещание». Краткое содержание книги:
Голямото завещание
Перейти на страницу:
LXXXII
Попитат ли ме: „Кой ти дава
да ги разправяш ти такива?
На теолога подобава
подобни тези да развива!“,
разказвам притчата правдива,
изписана във храма наш:
беднякът Лазар си почива,
а ври в казана богаташ…
LXXXIII
Но пламне ли на Лазар пръста,
от жажда повече ще страда
богатият — устата тлъста
ще моли жадно за пощада…
Но който е пропил с наслада
дори и долните си гащи,
не би намерил място в ада
за нуждите си належащи.
LXXXIV
Във името на Господ-бог
и Богородицата свята
да бъде словото урок,
от мен изнесен в нищетата!
Не й е леко на душата,
че не е мъка ден до пладне.
Започвам да редя словата —
на всеки нещо ще се падне…
LXXXV
И тъй: душата си нещастна
аз давам, както си е ред,
на Девата ни най-прекрасна,
прочута с милостта си вред.
Че не един нещастник клет
е вярвал в този ореол
и най-подир е бил приет
с любов край божия престол.
LXXXVI
На майката земя се пада
да завещая мойто тяло,
макар и червеят да страда,
понеже е изпосталяло…
Но тържествува като цяло
тук истината вездесъща:
нали от кал е всяко тяло,
накрая пак в калта се връща.
LXXXVII
За мен бе повече от татко
Гийом Вийон54, учител мой,
че като майка нежно, сладко
изцяло ме отгледа той.
Спасил ме неведнъж от бой,
при него — ако друго не —
поне се радвах на покой,
когато бях на колене.
LXXXVIII
На него аз оставям в дар
романа си прочут „Пръднята
на дявола“55, преписан с жар
от Табари56, раздул нещата.
Надникне ли се във листата,
се вижда, че е труд нелек —
дори на тема най-позната
се сблъсква с трудности човек.
LXXXIX
А мойта майчица нещастна,
подвластна на съдба нелепа,
да моли Девата прекрасна,
че стискайки душата в шепа
(дори да се чернее крепа,
а пък сърцето да се вайка!),
за нас е Девата подкрепа —
за мен и бедната ми майка.
Перейти на страницу: