Голямото завещание
- Автор: Вийон Франсуа
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Сотиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Голямото завещание». Краткое содержание книги:
Голямото завещание
Перейти на страницу:
CXXXIII
Дочуят ли монетен звън,
ще бъдат винаги нащрек,
а щом не карат зимен сън,
и джобът няма да е лек…
Добре е младият човек
да бъде буден в младостта —
преди да легне във ковчег,
ще си подремне в старостта.
CXXXIV
За тях и в църквата света
молба от мен ще се открие.
Не оценят ли щедростта,
дръпнете им ушите вие!
Все някой, знам, ще ми натрие
носа, че давам пет пари,
ала такива сме си ние
към непознатите дори.
CXXXV
Мишо Кюл д’У100 с Шарло Таран101
с какво ли аз да ги подхвана?
Сто су да хвърля с щедра длан,
за тях ще е небесна манна…
И чифт обувки ми остана —
обуят ли ги, нямам други,
но нека ходят с тях при Жана102
или при своите съпруги.
CXXXVI
На властелина Дьо Грини103
(с Бисетр, крепост тъй значима!)
му давам кулата в Бийи,
пък ако тя прозорец има,
да се потруди и за трима,
но да я стегне някой ден —
пари на заем той да взима,
обаче да не търси мен.
CXXXVII
На Дьо ла Гард104, Тибо… Тибо ли?
Сгреших. Та той се казва Жан.
Какво да дам? Май все неволи
останаха на преден план.
От мен да мине: в „Буре-хан“105
дай боже да избегне мрака —
Пиер Жоньовоа106 пиян
отдавна вече там го чака.
CXXXVIII
Да бъде, както съм решил:
с Мотен107, а също тъй с Роснел108,
да цъфне като карамфил
Базание109 при Дьо Руел110.
И вече към съда поел,
дарявам тази китка цвете
на Д’Естутвил111 — добър и смел,
и най-достоен сред мъжете.
CXXXIX
Предлагам му една балада
като любовен еликсир —
това е моята награда
за неговия сватбен пир.
Сразил Рьоне д’Анжу112 в турнир,
той тъй спечели свойта дама —
такъв герой, такъв кумир
и в митологията няма.
Перейти на страницу: