Голямото завещание
- Автор: Вийон Франсуа
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Сотиров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Голямото завещание». Краткое содержание книги:
Голямото завещание
Перейти на страницу:
LXV–LXXXIX
LXV
Ех, тази, на която аз
й служих честно нощ и ден
(и се измъчвах до захлас,
напълно обезобразен!),
да беше казала на мен
какво ли всъщност иска тя,
не бих търпял подобен плен
във мрежите на любовта…
LXVI
Щом исках да й кажа нещо,
готова бе да слуша тя,
но с мен не спореше горещо,
а ми търпеше близостта;
почти докосвах със уста
ухото й във късен час —
говорех хиляди неща
и се самозалъгвах аз.
LXVII
Тя ми втълпяваше каквото
си иска, докато ме сплеска:
че черна пепел е брашното,
а шапка — дамската прическа,
че всяко днеска е нощеска,
а епекът е всъщност дюсе…
(Направо те обзема треска,
ако лъжецът е изкусен!)
LXVIII
Че небосводът е тава,
а облакът — парче джолан,
картофът — лукова глава,
а карфиолът — патладжан;
че е бесилото гердан,
а джепането — шарен боб,
че всеки трезвен е пиян
и офицер е всеки поп.
LXIX
Любов-измама! Неведнъж
изпод носа ми се изниза.
Едва ли може някой мъж
да й надвие на каприза.
По долни гащи и без риза
мъжът е смешен в този свят —
изобщо в сметките не влиза
един любовник непризнат.
LXX
Отрекъл любовта, с омраза
я предизвиквам на двубой.
Смъртта чрез нея ми показа,
че хич, уви, не съм от сой.
Прибран е инструментът мой —
насвирих се и се напях.
Знам: влюбените нямат брой,
но вече аз не съм от тях.
LXXI
Надул се като млад петел,
да чака друг плода на рая!
Преследвайки едната цел,
по тази точка ще си трая.
Попитат ли защо нехая
и хуля разни женски двори,
ще кажа: който вижда края,
е в правото си да говори.
LXXII
Не вярвам вече в чудеса
и в разрез със добрия тон
като монашески раса
са храчките ми. Жанетон47
ме има за бракуван кон…
Но как ли да се разберем?
Гласът ми е сподавен стон —
изкукуригал съм съвсем.
LXXIII
С омразата на Так Тибо48
бях хвърлен във вода до гуша
от Д’Осини. Свит на кълбо,
проклинах кривата си круша.
Студен за мене беше душа
и да се моля нямам глас —
дай боже Господ да се вслуша
в това, което мисля аз!
LXXIV
На Д’Осини не мисля зло,
ни на наместника му стар,
което е добре дошло
и за добрия му стражар.
Докато ми е господар
Робер49, палачът най-велик,
на тази Троица със жар
ще бъда предан еретик.
LXXV
Добре си спомням (ха на бас!)
туй, дето с моята ръка
през петдесет и шеста аз
написах просто ей така.
Но „Завещание“ сега
наричат го и млад, и стар…
Не, няма място за шега —
човек не си е господар.
LXXVI
Да ме съзре разколебан
едва ли някой ще дочака —
милея за Перне Маршан50,
наричан още Копелдака:
на този сводник, свикнал с мрака,
си давам старите рогозки,
че много жули камънака
при сексуалните обноски.
LXXVII
Да вземе някой своя дял,
знам, пътищата са нелеки —
ще трябва да се е разбрал
с наследниците мои преки.
Кои са те? Душици меки:
Моро51, Провен52, Робен Тюржи53 —
зарад паричките ми всеки
от тях до мен се приближи.
LXXVIII
Не искам нищо тук, освен
да завещая всичко аз —
ако не е заспал, Фремен
очаква този важен час.
Ще сторя всичко зарад вас,
без да изпадам в самохвалство
дано се чуе моят глас
из цялото ни френско кралство!
LXXIX
Сърцето слабо бие в мен,
едвам отварям аз уста:
„Седни край моя нар, Фремен,
тъй както сме сами в нощта!
Вземи мастило и листа,
с перото бързай ти безспир —
записвай всичките неща,
че аз започнах най-подир…“
LXXX
Молбата ми под свода син
е към Троѝцата света̀,
че не един човешки син
е бил спасен от гибелта…
Но май е грешна участта
човек да си живее все
със вярата, че след смъртта
в небето ще се възнесе.
LXXXI
Умрем ли, удряме на камък —
започва адът ни жесток:
и тяло, и душа сред пламък
заплащат всеки свой порок.
Но не важи такъв урок
за някой важен душевадник,
че патриарх или пророк
не би опарил своя задник.
вернуться
47
Жанетон — така са наричали девойките с леко поведение.
вернуться
48
Так Тибо — любимец на берийския херцог; името му било олицетворение на ненавист (според френския хронист от XIV в. Фроасар).
вернуться
49
Робер — орлеански палач.
вернуться
50
Перне Маршан — споменат в М.З. XXIII.
вернуться
51
Моро — кебапчия.
вернуться
52
Жан Провен — сладкар.
вернуться
53
Робен Тюржи — съдържател на „Шишарката“; споменава се още в CIII.
Перейти на страницу: