Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
Виниша Кър седна примирено на една пейка.
— Вероятно е от френската полиция или човек на митницата — отбеляза тя и запали цигара.
— Мисля, че… че ви видях в Ле Пине — каза Норман Гейл доста смирено на Джейн.
— Бях там, наистина.
— Много приятно място — продължи Гейл. — Харесват ми боровете.
— Да — съгласи се Джейн. — Толкова приятно миришат…
Двамата останаха мълчаливи минута-две, защото не знаеха какво повече да кажат.
— В самолета ви познах веднага — обади се най-накрая Гейл.
Джейн изрази голяма изненада:
— Така ли?
— Мислите ли, че тази жена наистина е била убита? — попита Гейл.
— Предполагам — отвърна Джейн. — В известен смисъл това е доста вълнуващо, но също така е и зловещо. — И тя потрепери едва доловимо, а Норман Гейл се приближи с още един сантиметър към нея, сякаш за да я предпази.
Дюпон баща и син разговаряха на френски. Мистър Райдър правеше някакви изчисления в малък бележник и от време на време поглеждаше часовника си. Сесили Хорбъри седеше и потропваше нетърпеливо с крак по пода. Запали цигара с трепереща ръка.
До вратата стоеше един много едър полицай с безразличен вид и синя униформа.
В една стая наблизо инспектор Джеп разговаряше с Еркюл Поаро и доктор Брайънт.
— Винаги съумяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, драги Поаро.
— А нима летището Кройдън не е малко встрани от обичайния ви район, приятелю? — попита в отговор Поаро.
— Тук съм по чиста случайност. Дойдох заради една доста голяма контрабандистка афера. Най-изумителният случай, на който попадам от години. А сега да се залавяме за работа. Най-напред, докторе, ще ви помоля да ми дадете пълното име и адреса си.
— Роджър Джеймс Брайънт, специалист по уши нос и гърло. Адресът ми е „Харли стрийт“ номер 329.
Набитият полицай, седнал на една маса встрани, записа това.
— Разбира се, нашият патоанатом ще направи аутопсия на тялото — каза Джеп, — но ще сте ни необходим за предварителното следствие, докторе.
— Да, разбира се.
— Можете ли да кажете кога точно е настъпила смъртта?
— Беше умряла най-малко половин час преди да ме повикат. Това стана няколко минути преди да кацнем в Кройдън. По-точно не бих могъл да определя времето на смъртта, но стюардът ми каза, че е разговарял с жената около час по-рано.
— Добре, засега това е достатъчно. Предполагам, че няма полза да ви питам дали сте забелязали нещо подозрително?
Доктор Брайънт поклати глава.
— А пък аз бях заспал — вметна Поаро с дълбоко съжаление. — Когато летя, страдам също толкова, колкото и ако съм на кораб в морето. Винаги се увивам колкото мога и се опитвам да заспя.
— Имате ли представа каква е причината за смъртта, докторе?
— На този етап не бих искал да кажа нищо определено. Би трябвало да се извърши аутопсия и да се направят нужните изследвания.
Джеп кимна с разбиране.
— Е, докторе — каза той, — не мисля, че се налага да ви задържам повече. Боя се, че ще се наложи да преминете през някои формалности. Както всички останали — не можем да направим изключение.
Доктор Брайънт се усмихна.
— Бих предпочел да се уверите, че… че у себе си нямам никакви туземски тръби и други смъртоносни оръжия.
— Роджърс ще се погрижи за това. — Джеп кимна към подчинения си. — Между другото, докторе, имате ли някаква представа какво може да е имало на това… — той посочи безцветния връх на шипа, поставен в малка кутия на масата пред него.
Доктор Брайънт поклати глава.
— Невъзможно е да се каже без нужния анализ. Ако не се лъжа, индианците обикновено използват отровата кураре.
— Тази отрова би ли свършила работа?
— Да, тя е много бързодействаща и сигурна.
— Но не се намира лесно, нали?
— Наистина, за обикновен човек няма да е лесно да се снабди с нея.
— Значи ще трябва да ви претърсим много внимателно — отбеляза Джеп, който винаги се радваше на собствените си шеги. — Роджърс!
Докторът и полицаят излязоха от стаята. Джеп наклони стола си назад и погледна Поаро.
— Доста странна ми се вижда цялата тази работа — каза той. — Прекалено сензационно е всичко, за да бъде истина. Тези отровни шипове и туземски тръбички… в самолет… Е, мисля, че това е сериозно предизвикателство за интелигентността ни.
— Това, приятелю, е една много уместна забележка — каза Поаро.
— Двама от моите хора претърсват самолета — продължи Джеп. — Скоро ще дойдат фотограф и дактилоскопист. Мисля, че е най-добре първо да разпитаме стюардите.
Той отиде до вратата и даде заповед. Въведоха двамата стюарди. По-младият вече беше възстановил равновесието си. Сега изглеждаше по-скоро възбуден. Другият все още беше блед и уплашен.