Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Едно от изброените от нас качества, присъщо на играта, е напрежението. Елементът напрежение заема в играта много особено и важно място. Напрежението предполага несигурност, шанс. Но в играта има и стремеж към освобождаване от напрежението. Трябва да се напрегнеш, за да „успееш“ в нещо. Този елемент присъства още при кърмачето, когато стиска юмручета, при котето, което си играе с макара, при момичето, което играе с топка. Напрежението ръководи индивидуалните игри, при които се изисква ловкост или досетливост — като например гатанки, пасианс, стрелба по мишена — и неговото значение се увеличава пропорционално на състезателния характер на играта. При хазартните игри и спортните състезания напрежението нараства до крайност. Напрежението е елементът, който придава на играта като дейност известно етично съдържание, въпреки че играта сама по себе си лежи извън областта на доброто и злото. Обяснението е ясно, напрежението подлага на изпитание възможностите на играча, физическата му сила, неговата упоритост, издръжливост, както и неговите морални качества, тъй като той трябва да се придържа към правилата и предписанията на играта. Редът и напрежението, присъщи на играта, ни водят към изследване правилата на играта.

Всяка игра има свои правила. Тези правила определят законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Правилата на играта са задължителни и неоспорими. Във връзка с тези въпроси можем да цитираме задълбочената мисъл на Пол Валери: „По отношение на една игра не е възможен никакъв скептицизъм.“ Правдивостта на тази мисъл е неоспорима. Нарушаването на правилата руши света на играта. Играта престава да съществува. Свирката на съдията прекъсва вълшебното очарование и връща за момент действието в „обикновения свят“. Играчът, който не спазва или се противопоставя на правилата на играта, е обявен за нарушител. Най-пряко свързано с поведението по време на игра е английското понятие fair — да се играе „честно“. Играчът нарушител и нечестният играч са две съвсем различни понятия. Нечестният играч се преструва, че играе според правилата. Поради това неговите грехове се опрощават по-лесно от групата на играчите за разлика от тези на нарушителя, който руши самия игрови свят. Като се отклонява от правилата на играта, нарушителят разобличава относителността и крехкостта на игровия свят, в който се е ограничил заедно с останалите. Той лишава играта от илюзия, inlusio — дума с дълбоко значение. Следователно той трябва да бъде отстранен, тъй като застрашава самото съществуване на игровата общност. Фигурата на нарушителя изпъква най-ярко в играта на момчетата. Общността на малките не си задава въпроси, дали нарушителят е неспособен, понеже не смее, или не бива да решава, че не смее. Въпросът за послушание и съвест като правило е сведен при тях до страх от наказание. Нарушителят разваля техния вълшебен свят, затова той е окачествен като страхлив и трябва да бъде изключен. Аналогично е положението в света на възрастните — на нечестните играчи като лицемери, измамници, винаги им е било по-леко, отколкото на нарушителите: еретиците, другояче мислещите, новаторите, хора, изпитващи угризения на съвестта.