Бандитите на Аризона
- Автор: Эмар Густав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
„При тези условия — отвърнах аз, — ако не успея, поне ще мога да си опитам късмета.“
„Решен ли сте напълно?“ — продължи президентът.
„Да“ — отговорих.
„Добре — рече президентът, — исках да ви задам само един въпрос.“
„Какъв?“ — попитах аз.
„Ето какво — поде отново президентът. — Щом се настаните в концесията си, ако успеете да се задържите, започнете веднага цивилизаторското дело, което досега ние само чертаехме.“
„Обещавам ви“ — отговорих аз.
Четири дена по-късно бях повикан в Белия дом. Президентът на великата република ми даде най-широки пълномощия и ми пожела успех, веднага се сбогувах и още същия ден напуснах Вашингтон. Какво ще кажете, Безследни?
— Хм! — промърмори ловецът. — Вие се залавяте с трудна задача. Много се боя, че няма да успеете.
— Може би — каза Сиди-Муле със замислен вид.
— Аз вярвам в звездата си — заяви полковникът, — не знам защо, но вярвам, че ще успея.
— Може би — повтори Сиди-Муле.
— А, така ли! Ти говориш с гатанки, момчето ми — рече полковникът весело.
— Нощта носи съвет, господин полковник — продължи спахията, — утре ще си поприказваме.
— Ей Богу — каза полковникът, — имаш право, хайде да вървим да спим.
Полковникът пожела „лека нощ“ на спътниците си и влезе в хакала, който Сиди-Муле му бе построил. Тримата си бяха разпределили нощното дежурство. След десет минути спахията и Безследни вече спяха дълбоко, загърнати в одеялата си и с крака към огъня. Сахемът дежуреше сам. Нощта беше спокойна.
Малко преди изгрев-слънце Безследни събуди другарите си, конете бяха оседлани и тримата ловци се метнаха на седлата и се отдалечиха много бързо, след като се уговориха с Безследни да се срещнат на две левги11 по-нататък на едно обгоряло място, добре известно на вожда на команчите.
Когато конниците изчезнаха по криволиците из високата трева, ловецът се качи на дървото и както се бяха разбрали, махна кърпата от устата и покривалото от главата на бандита.
— Ще ме убиеш ли? — попита той с глух глас.
— Не — отговори ловецът, — преди да си тръгна, исках да ти дам възможност за спасение.
— Значи ме изоставяш тук, на това дърво?
— Да, можеш да извикаш за помощ, ако някой мине край теб.
— Гърлото ми гори.
— Пий — рече ловецът, поднасяйки манерката си до устните му.
Разбойникът пи на големи глътки.
— Благодаря — каза той, — значи ме съжаляваш?
— Защо да те карам да страдаш?
— И така ли ще ме оставиш?
— Налага се. Ако помниш някоя молитва, повярвай ми, отправи я към Бога, защото само той може да те спаси.
— Аха, значи съм прокълнат! — извика нещастникът отчаяно.
Той отметна глава назад и затвори очи — загубил бе съзнание.
— Горкият! — промърмори ловецът.
Той хвърли последен съчувствен поглед към осъдения и слезе от дървото.
Пет минути по-късно Безследни препускаше с все сила, без разбойникът да може да узнае в каква посока бе поел. След по-малко от час се присъедини отново към другарите си.
— Е, как е? — попита полковникът.
— Мечтае само за отмъщение.
— След няколко часа ще мисли друго.
— Не вярвам — каза ловецът, поклащайки глава, — той е демон!
III
След като закусиха, полковникът и спътниците му се подслониха на сянка, за да мине най-големият дневен зной, преди да се решат да продължат пътуването си. Всеки се бе настанил колкото е възможно по-удобно, за да си почине два-три часа.
Всички бяха затворили очи, като нямаха какво друго да правят, нашите герои пътуваха с пълна скорост през страната на сънищата. Внезапно скочиха на крака, грабнаха оръжието си и се скриха зад огромните дънери на корковите дъбове в гората. Доста близо до лагера им бяха изтрещели няколко изстрела. Почти веднага четирима конници изскочиха от една пътека, проправена от зверовете, и излязоха на обгарялото място, препускайки с отпуснати юзди, като се обръщаха на седлата си, за да стрелят назад.
Тези конници носеха елегантното и живописно облекло на богатите мексикански ранчероси, бяха четирима и обграждаха плътно една жена, която водеха помежду си, несъмнено за да я предпазват. Скоро на разстояние най-много един пистолетен изстрел се зададоха трийсетина страшни бандити, които пришпорваха с всички сили конете си, подканвайки ги с яростни викове, като същевременно стреляха, полулегнали на ездитните си животни. Като се изключи Синия облак, който, що се отнася до огнестрелното оръжие, имаше само пушка, полковникът и другарите му можеха да дадат по двайсет и шест изстрела, без да презареждат.
11
Левга — мярка за разстояние, равна на 4 км. — Б. пр.