Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Добре, но как ще го постигнете? Да избегнете третирането му като възрастен?
— Там е проблемът, но същевременно това е и единственото решение. За да имаме изобщо някакъв шанс да убедим областния прокурор, трябва да му кажем, че Андрю ще се признае за виновен.
Норт изсумтя.
— Бих искал да видя как ще стане това. Невъзможно.
Ву вдигна рамене и го изчака да осмисли информацията. Норт отново обходи стаята с бърз поглед, облегна се назад в канапето и се намръщи.
— Няма никакъв шибан начин — каза той.
— Добре.
— Мамка му.
— Да, сър.
— Никога няма да убедя Линда да се съгласи. Тя няма да повярва, че го е извършил.
— Чудесно. А какво мислите вие?
— И аз не знам какво да мисля. С хлапето никога не сме били близки, разбирате какво имам предвид. Не го познавам. Предполагам, че е свястно дете. Обичам майка му, бих убил човек заради нея, но синът й е загадка за мен. Дали обаче е способен на убийство… — Той сви безпомощно рамене. — Не знам. Допускам, че е възможно. Обзалагам се, че лъже за онази разходка. Зная, че ми е взел пистолета и за него също излъга. А защо му е да го взима, ако не се е канел да го използва?
— Това е добър въпрос.
Ву запази коментарите за себе си, не желаейки да насилва нещата. Беше сигурна, че Норт сам ще си направи изводите. Както беше сторила тя. Поне що се отнася до положението на Андрю, което бе достатъчно лошо, за да си струва рискът да изправят момчето пред съд за възрастни. Все пак каза сухо:
— Обикновено не арестуват невинни хора, сър. Независимо какво показват във филмите. — И добави: — Не казвам, че Андрю е виновен, но ако си спомняте добре, последния път също отричаше да е взимал колата. Твърдеше, че никога не я е карал. Не знаел за какво говорят ченгетата. Дори се закле.
— Точно както сега — Норт отново се свлече назад и подпря главата си с длан. — Това ще убие Линда — повтори той.
— Е, ако наистина не е виновен… — Ву остави думите си да увиснат във въздуха.
Норт поклати глава.
— Дори да не е виновен, как биха погледнали съдебните заседатели на свидетеля, на пистолета и на мотива? Ревност, нали?
Ву беше прочела показанията на един от приятелите на Андрю, в които се намекваше за ревност. Момчето очевидно е смятало, че учителят и приятелката му са били най-малкото пред прага — ако не и в разгара — на любовна връзка. Но сега Норт за първи път засягаше този въпрос и спонтанното, изречено с равнодушен тон твърдение, звучеше малко угнетително.
Все пак Ву не се опита да го убеждава. Тя вярваше, че властни мъже като Хал Норт се придържат много по-упорито към решенията, които са взели сами. Затова промени тактиката:
— Ето как стоят нещата, господин Норт. Сега Андрю е в Младежкия възпитателен център, още не са го подвели под отговорност като възрастен, така че на практика го третират като непълнолетен. Трябва веднага да проведат така нареченото предварително изслушване — вече проверих, насрочено е за утре, — на което да решат дали да пуснат Андрю вкъщи под ваш надзор.
— Не виждам причина да не го направят.
Като се изключи фактът, че е убил двама души, помисли си тя. Но само въздъхна и каза:
— Във всеки случай, докато го третират като непълнолетен, са задължени по закон да проведат това предварително изслушване. То ще ви даде малко време — немного, признавам — за да премислите отново всичко с Линда и дори с Андрю.
Той тръсна глава.
— Не, тя ще говори с него, но може би аз ще успея да й обясня какво е положението.
Ву отново въздъхна, преди да продължи. Нуждаеше се от съгласието на клиента си, преди да предприеме следващия си ход, и сега беше моментът да го получи.
— На фона на всичко, което обсъждахме досега, господин Норт, много бих искала да го задържа в системата за непълнолетни и да избегна процес за възрастни, ако изобщо е възможно. Това означава обаче, че Андрю трябва да се признае за виновен. Незабавно. Не може би. Ще съобщя на областния прокурор, че той ще признае и с това случаят ще приключи, като в замяна поискам да го осъдят като непълнолетен.
За един дълъг миг Хал остана като вкаменен, сетне кимна веднъж.
Достатъчно двусмислено, но Ву го прие като съгласие.
— Смятате ли, че ще убедите жена си? Искам съвсем ясно да разберете, че ако Андрю признае, няма да има процес — нито в съд за възрастни, нито за непълнолетни. Той направо ще бъде осъден. Но най-тежката присъда, която може да получи, е да го пратят в изправителен дом, докато навърши двайсет и пет.
— Осем години — пророни той. Раменете му увиснаха.
— Осем години. Боже господи.