Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Здраво ли притиснахте съпруга? — попита Глицки. — Нямаше ли пролуки в алибито му?
— Робърт. Да — отвърна Лание. — Каза, че е пътувал към къщи. Именно той се обадил на 911. Но Пат Белу — познаваш ли я? Нова е, но си я бива. Както и да е, та тя го доведе тук миналия четвъртък и го разпитва шест часа. На другия ден се включи и Ръсел, за да разиграят доброто и лошото ченге. Още четири часа. — Той поклати глава. — Нищичко, Ейб. Ако той го е извършил, значи е дяволски добър. Белу и Ръсел разправят, че не успели да го пречупят. Плюс това, ни помен от любовница. Човечецът не е точно типът Казанова. Плешив, дебел и стар.
— Колко стар?
— Шейсет. Тя е била на петдесет.
Глицки сви рамене.
— Плешивите, дебели и стари мъже могат също да имат любовници, Марсел.
— Не толкова често, колкото си мислиш, Ейб. И не и Робърт, мога да се закълна. Следващия месец се канели да подновят брачния си обет по случай петнайсетгодишнината от сватбата си.
— Това не значи, че не са имали разправии.
— За какво?
— Нямам представа. Може би не са успели да се споразумеят за списъка на гостите — например, той много настоявал да присъства някакъв негов стар приятел, но тя го мразела — приятеля, имам предвид — и затова трябвало да я убие — Глицки се почеса по бузата. — Е добре, може да не е било така. Кой друг би могъл да го извърши? Някое от децата?
— Не ми се вярва. Всички са съсипани. Разговарях лично и с тримата. Никой не е чак такъв добър актьор, особено най-малката, Карлийн. Мисля, че е на единайсет. Освен това взаимно си осигуряват алиби — всичките са гледали някакъв екшън в задната част на къщата. Дори не са обърнали внимание на изстрела. Сигурно са помислили, че е от филма. И накрая — въздъхна той, — пълна липса на мотив. Те са я обичали. Наистина го вярвам. Трябваше само да ги видиш — цялата тази история тотално ги е сговнила. Извинявай за израза — заради френското ми потекло е.
Глицки махна с ръка. Мразеше вулгарните думи, но им се беше наслушал, пък и сега умът му беше погълнат от случая.
— Ами приятелите?
— Редовно е посещавала читателски клуб и се е събирала с група други майки от квартала горе-долу веднъж седмично, но ние разговаряхме с всяка от тях поотделно. Всички са шокирани. Смаяни. Никоя не е имала и най-малък проблем с Елизабет. Всички са ходели при нея за съвет или помощ и тя не е връщала никого.
Лание бе пренаредил кабинета по начина, какъвто бе, докато го обитаваше Глицки. Голямо бюро заемаше почти цялата централна част на помещението — той седеше зад него, а Глицки отсреща, с качени отгоре крака и с пръсти, разперени пред устата му.
— В събота бях на погребението, Ейб — продължи Лание. — Огромна тълпа. Всички са обичали тази жена.
— И все пак някой я е убил.
Лание се замисли.
— Е, който и да го е направил, действал е професионално. Отнесъл е оръжието със себе си, не е докоснал нищо. Един изстрел право в сърцето.
— Проверихте ли телефонните разговори? — попита Глицки. — Може да е имала любовник?
— Проверяваме.
— Пари?
Лание разпери ръце.
— Никакви проблеми. Била е пестелива. Робърт е печелил достатъчно, за да живеят добре. Всяка година са ходили на почивка. Имали са собствена къща лодка на езерото Шаста.
Глицки смъкна краката си на пода.
— Значи твоята типична средна американска домакиня отваря вратата един четвъртък вечер и някой я застрелва без причина?
— Точно така. С това разполагаме.
— Малко вероятно е.
— Съгласен съм. — Лание продължи. — Слушай, Ейб, ако ми намекваш тънко, че искаш да разпиташ сам героите на тази драма, с удоволствие ще ги поканя всичките. Белу и Ръсел са затрупани с други случаи, които имат повече шансове да бъдат разрешени. Затова, ако желаеш да се заемеш, заповядай, на твоите услуги съм.
Глицки се изправи.
— Ако намеря време, бих искал да разменя няколко думи със съпруга.
— Да ти го начукам — каза Лание.
За да избегне премеждията на Шеста улица южно от Мишън — може би най-пустият участък от асфалт и безнадеждност в града — Дизмъс Харди предпочете да измине с кола десетте преки от офиса си на Сътър Стрийт до Съдебната палата. Само преди осемнайсет месеца бившият му партньор Дейвид Фрийман беше нападнат и пребит до смърт, когато една вечер бе решил да се прибере пеша от офиса в дома си, вместо да шофира. Наистина, нападателите на Фрийман не бяха от средите на злодеите и наркоманите с размътени от дрогата мозъци, населяващи Шеста улица, но смъртта на възрастния мъж накара Харди да осъзнае по жесток начин опасностите, които дебнат по улиците. Човек навлиза в определени зони на собствен риск — според Дизмъс това не беше никакво геройство, а обратно: признак на мъжество бе да ги избягваш, ако изобщо е възможно.