Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Направо не можем да повярваме, че това се случи — каза Линда. — Такъв шок. Искам да кажа, дойде ни като гръм от ясно небе.
— Не сте очаквали подобно нещо, така ли?
— Никога — заяви Линда.
— Пълна изненада. — Хал клатеше глава, устните му бяха свити. — Не преставаха да повтарят, че Андрю не е заподозрян.
— Винаги казват така. И знаете ли защо? За да не си мислите, че му трябва адвокат. — Ву направи пауза. — Предполагам, че сте го оставили да говори с полицията?
— Разбира се — каза Линда. — Смятахме, че ще бъде от полза да им съдейства.
Двойката размени погледи.
— Защо не ми разкажете първо какво всъщност се случи — предложи Ву. — Започнете от началото, от престъплението. — Тя се обърна към Хал. — Казахте, че са го обвинили в убийството на учителя му и на приятелката му?
Линда отговори вместо съпруга си:
— Майк Муни и Лора Райт. Те участваха в училищната пиеса и…
— Кое училище?
— „Сътроу“.
Ву не се изненада да чуе това. Сред частните училища в града „Сътроу“ беше обичайният избор на хората с много пари.
— Добре, значи са участвали в училищната пиеса…
— Да — каза Линда. — Андрю и Лора бяха в главните роли и вечер репетираха в дома на господин Муни вместо в училището. И в онази нощ някой просто влязъл и ги застрелял. За щастие Андрю бил излязъл да се поразходи и да си преговори репликите, затова не бил там по време на убийството. Иначе са щели да застрелят и него.
За щастие или пък прекалено удобно, помисли си Ву, но продължи:
— И кога арестуваха Андрю?
— Дойдоха към дванайсет и половина, един. Училището е затворено за пролетната ваканция. Просто го отведоха.
— Аз бях на работа — каза Хал. — Иначе щях да се опитам да ги спра, най-малкото.
— Тогава по-добре, че ви е нямало — Ву седеше на отсрещната страна на масата и можеше да обхване двамата с един поглед. — Кога е станало престъплението?
— През февруари — отвърна Линда. — Средата на февруари.
По лицето на Ву се изписа объркване.
— Какво има? — попита я Хал.
— Май не разбирам нещо. Как така са минали два месеца, като през цялото време полицията се е отбивала, и на никого от вас не му е хрумнало, че Андрю е заподозрян?
— Той каза, че не го е направил — отговори Линда, като че ли това изчерпваше въпроса. — Знам, че не го е направил. Не би могъл.
Ели влезе и разговорът прекъсна, докато подреждаше сервиза за кафе. Веднага щом кухненската врата се затвори след нея, Ву подхвана:
— Госпожо Норт, току-що казахте, че Андрю не може да е извършил тези убийства. Защо не? Имате предвид физически ли, понеже не е бил там? Има ли алиби? Освен разходката, разбира се.
— Но той наистина е излязъл да се разходи — каза Линда. — В това няма съмнение. Освен това — добави тя, — Андрю просто не е такова момче.
Ву знаеше от опит, че всеки човек, стига да е достатъчно мотивиран, може да бъде тласнат към убийство. Забеляза, че Хал бе млъкнал и се взираше в чашата си.
— Господин Норт — каза тя. — Защо са решили да го арестуват точно сега, след два месеца и след като вече няколко пъти са разговаряли с Андрю? Случило ли се е нещо междувременно? Имате ли представа?
Той вдигна поглед към нея и направи гримаса.
— Ами оръжието — прошепна.
— Това не означава нищо! — Очите на Линда заблестяха и гласът й стана остър. — Дори не е свързано пряко с Андрю.
Хал направи предупредителен знак на Ву, която заговори меко на Линда:
— Струва ми се, досега не стана дума за никакво оръжие.
Линда беше готова с отговора.
— Това беше по-рано, през първата седмица или нещо подобно. Полицаите попитаха Хал дали държим оръжие вкъщи и Хал им каза, че има стар регистриран пистолет…
— Деветмилиметров полуавтоматичен „Глок“ — потвърди Хал.
Линда отново се тросна:
— Все едно. Когато Хал отиде да го донесе, не можа да го открие. — Тя се обърна към съпруга си. — Но ти знаеш, че винаги си губиш нещата. Не мога да си представя, че Андрю го е взел.
Ву докосна ръката на Линда.
— Обаче полицията не смята така?
Линда погледна Хал, който отговори вместо нея:
— Те намериха в колата му гилза.
— И какво от това? — попита Ву. — Без оръжието не могат да направят балистична проба.
— Беше просто някакъв боклук, забутан под седалката. Може да си е бил винаги там. Не означаваше нищо.
Ву се постара да прояви съчувствие.
— Значи полицията не спомена изрично за гилзата, когато дойде днес?