Родена в пламък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в пламък». Краткое содержание книги:
И жените разговаряха за Том, за времето, за децата, за сватби и бдения.
Една старица, далечна братовчедка, с износени обувки и кърпени чорапи, плетеше жилетка и разказваше някаква история, а наобиколилите я деца зяпаха с широко отворени очи.
— Той обожаваше да е в компания, нали знаеш? — Маги усещаше болката като пулсираща рана. — Да имаше как, всекидневно щеше да пълни къщата с хора. Все ми се чудеше, че предпочитам да съм сама — пое дълбоко дъх и с надеждата гласът й да прозвучи небрежно, попита: — Чувал ли си го някога да споменава Аманда.
— Аманда? — Мърфи свъси вежди, докато премисляше. — Не. Защо?
— Няма значение. Сигурно не съм разбрала — сви рамене, отпъждайки спомена, че предсмъртните думи на баща й са били името на непознатата жена. — Редно е да помогна на Бри в кухнята. Благодаря ти за питието, Мърфи. И за останалото.
Тя го целуна и се надигна.
Никак не беше лесно да прекоси стаята. На всяка крачка се налагаше да спира и да слуша утешителни думи или някаква случка с баща й, или както при Тим О’Мейли — самата тя да утешава.
— Господи, колко ще ми липсва — и без ни най-малко да се срамува, Тим избърса сълзите си. — Никога не съм имал и няма да имам по-скъп приятел. Все се шегуваше как щял да отвори кръчма и да ме конкурира.
— Знам — увери го Маги.
Но тя знаеше още, че не беше просто шега, а поредното му намерение.
— Искаше да бъде поет — обади се някой, докато Маги прегръщаше Тим и го потупваше но гърба. — Казваше, че само думите, които ще го превърнат в човек на перото, му липсвали.
— Имаше сърце на поет — обади се Тим покрусено. — Сърце и душа на поет. По-добър човек от Том Конканън не се е раждал на света.
Маги размени няколко думи със свещеника за опелото, насрочено за сутринта, и най-накрая се озова в кухнята.
И тук бе претъпкано. Жени пъргаво приготвяха или разнасяха храна. Всички звуци и миризми говореха за живот пееха чайници, вреше супа, цвъртеше печена шунка. Деца се мотаеха, а жените с необяснимо присъщата им майчинска сръчност или ловко ги заобикаляха или ги вземаха на ръце.
Под кухненската маса доволно скимтеше кутре — това бе хрътката, която Том подари на Бриана за рождения й ден. Самата Бриана с привидно спокойно лице шеташе край печката. Маги долови признаците на тъга: очите й бяха помръкнали, а по устните не играеше усмивка.
— Веднага вземи чиния — нареди една от съседките, щом зърна Маги и започна да й сипва. — И ще изядеш всичко, или ще се разправяш с мен.
— Дойдох да помогна.
— Ще помогнеш, като хапнеш. Има толкова храна, че стига за цяла армия. Помниш ли как баща ти ми продаде онзи петел? Според него това беше най-добрият петел в околията и щял да радва кокошките ми години наред. Ех, Том, Том! Умееше да те накара да му повярваш, макар да си наясно, че са глупости — жената продължаваше да трупа храна в чинията, без да прекъсва историята и дори намери време да премести едно дете от пътя си. — Оказа се ужасна, проклета птица и нито един път през живота си не изкукурига.
Маги се усмихна леко. Знаеше случката и тук се очакваше да попита:
— И какво направи с петела, госпожо Майо?
— Извих му врата и го сготвих на яхния. И на баща ти дадох от гозбата. Каза, че не е ял по-вкусно нещо през живота си.
Тя се засмя самодоволно и подаде чинията на Маги.
— Наистина ли беше вкусно?
— Месото беше жилаво като подметка, но Том, Бог да го благослови, изяде всичко.
И Маги яде, защото не й оставаше друго, освен да продължава да живее. Изслуша сума ти разкази и дори разказа няколко случки. При залез слънце кухнята почна бавно да се изпразва. Тя приседна и взе кутрето в скута си.
— Обичаха го — прошепна Маги.
— Така е — съгласи се Бриана.
Стоеше до печката с кърпа в ръка, очите й блуждаеха. Нямаше повече кого да храни или за кого да се грижи, нямаше с какво да се захване, за да разсее мислите си. Мъката обгръщаше сърцето й като рояк разгневени оси. Започна машинално да прибира чиниите.
Беше слаба и гъвкава, със спокойни, овладени движения. Ако имаха средства, можеше да се изучи за танцьорка. Гъстата й златиста коса с червеникави оттенъци бе спретнато сплетена на тила. Бяла престилка покриваше семплата и черна рокля.
В пълна противоположност косата на Маги бе като огнена стихия около лицето. Полата й очевидно се нуждаеше от ютия, а жилетката — от изкърпване.
— Бурята няма да отмине до утре — обади се Бриана.