Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Той вдигна вежди. На този етап хората обикновено започваха да му задават куп въпроси. Как пише? Откъде му хрумват идеите? И най-омразния въпрос: Как успявате да ви издават? А тези въпроси неизменно бяха следвани от информацията, че самият събеседник има история или две, които иска да сподели.
А тя се изказа толкова лаконично. Грей осъзна, че отново се усмихва.
— Благодаря ви. Понякога и аз ги харесвам — наведе се напред и помириса аромата от купата, която тя постави пред него. — Не ми мирише на гола чорбица.
— Зеленчукова е, с малко говеждо. Мога да ви направя и сандвич.
— Не, това е достатъчно — той опита и въздъхна. — Много е вкусна — отново се загледа в жената. Дали кожата й винаги изглежда така нежна и розова, зачуди се той, или е от безсънието? — Опитвам се да изпитам съжаление, че ви вдигнах — заяви, докато се хранеше, — но това пред мен ме кара да не съжалявам.
— Добре поддържаният пансион е отворен по всяко време за посетители, господин Тейн — постави кафето до него, направи знак на кучето, което моментално се надигна. — Сипете си още, ако желаете. Ще отида да приготвя стаята ви.
Излезе и при стълбището ускори крачка. Налагаше се да смени чаршафите и пешкирите в банята. И през ум не й минаваше да му предложи друга стая, беше единственият й гост в момента и му се полагаше най-доброто.
Работеше бързо и тъкмо напъхваше възглавниците в калъфките с дантелени краища, когато чу шум при вратата.
Първоначалното й притеснение при появата му на прага бързо премина в решителност — в края на краищата това е неин дом и тя може да използва стаите както иска.
— Дадох си нещо като ваканция — обясни тя и дооправи юргана.
Странно, помисли си той, как видът на жена, която прави нещо съвсем обикновено като оправянето на легло, може да въздейства толкова сексапилно. Вероятно е по-уморен, отколкото предполага.
— Май не само ви вдигнах, но буквално ви измъкнах от леглото. Нямаше нужда да се местите заради мен.
— Плащате ми за тази стая. Топла е. Камината гори, разполагате с отделна баня. Ако…
Млъкна, защото го усети да се приближава. Тръпки пробягаха по гърба й и за миг остана скована, но той само се пресегна и вдигна книгата от нощното шкафче.
Бриана прочисти гърлото си и отстъпи назад.
— Заспах с нея — започна, след което очите й се разшириха от отчаяние. — Не искам да кажа, че ме е приспала. Просто… — забеляза усмивката му и му отвърна със същото. — Сънувах кошмари.
— Благодаря.
Отпусна се и с умело движение отгърна чаршафа и юргана.
— А вашата поява насред тази буря ме накара да си представя най-лошото. Убедена бях, че убиецът с нож в ръка направо е изскочил от романа.
— И кой е той?
Тя повдигна вежди
— Не мога да кажа, но имам известни подозрения. Умеете да въздействате върху читателя, господин Тейн.
— Наричай ме Грей — помоли той и й подаде книгата. — В края на краищата, макар и с редуване, но ползваме едно и също легло — взе ръката й, преди тя да намисли какво да отвърне и я поднесе към устните си. — Благодаря за вечерята.
— Няма защо. Приятни сънища.
Той не се съмняваше, че ще ги има. Скоро след като Бриана затвори вратата, вече беше в леглото. В стаята ухаеше на люляк и на полски летни цветя, които той разпозна, че са от косите й.
Заспа с усмивка.
ВТОРА ГЛАВА
Продължаваше да вали. Щом отвори очи, Грей забеляза първо навъсеното небе. Можеше да е кой да е час на деня — от зори до здрач. Стрелките на старинния часовник върху каменната полица над камината сочеха девет и петнадесет. Като оптимист реши, че става въпрос за девет и петнадесет сутринта.
Не бе разгледал стаята предишната вечер. Умората от пътуването и видът на красивата Бриана Конканън, която оправя леглото, го разсеяха. Стори го сега, сгушен на топло под юргана. Стените бяха покрити с тапети, по които нежни виолетки и рози се катереха от пода до тавана. В каменната камина огънят вече беше изгаснал. До камината в боядисана във весели тонове кутия бяха наредени торфени брикети.
Имаше бюро — изглеждаше старо и здраво. Върху излъсканата до блясък повърхност бяха подредени месингова лампа, старинна мастилница и стъклена купа. Ваза със сухи цветя стоеше върху гардероба, на чиято врата бе прикрепено огледало. Два фотьойла, тапицирани в приятно розово, бяха поставени от двете страни на масичка. На пода имаше ръчно плетен килим, който повтаряше приглушените тонове на стаята и цветята по тапетите.
Грей се облегна на таблата на леглото и се прозя. Не му трябваше приятна заобикаляща среда, когато работеше, но я оценяваше. Реши, че изборът му се е оказал сполучлив.