Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Усети обичайното свиване на сърцето, на което свикна да не обръща внимание. Нямаше свое бебе, което да спи в люлката. Нямаше крехко същество, което да чака да бъде прегърнато, люляно и обичано. Но Маги ще се зарадва. Внимателно сгъна робата.
Следващата кутия, пълна с писма, я накара да въздъхне. Ще се наложи да ги прочете или поне да им хвърли поглед. Баща й бе пазил грижливо цялата си кореспонденция. Вероятно щеше да има и вестникарски изрезки. Насоки за бъдещите му начинания, както той би ги определил.
Все нови начинания. Отдели изрезки със статии за изобретения, засаждане на гори, дърводелство, магазинерство. Нямаше нито една за фермерство, забеляза тя с усмивка. Той така и никога не стана фермер. Откри писма от роднини, от познати в Америка, Австралия, Канада, на които бе писал. Разписката за старата им камионетка. Един документ привлече вниманието й и я накара да се смръщи озадачено. Приличаше на сертификат за държавни ценни книжа. Мина „Трикуортър“ в Уелс. Бе го закупил само няколко седмици преди смъртта си.
„Мина «Трикуортър»? Поредната ти авантюра, татко — помисли си тя, — дал си пари, с които всъщност не разполагаме.“ Е, ще се наложи да пише на тази компания „Трикуортър“, за да разбере какво има да се прави.
Дяловете едва ли струваха повече от хартията, на която са напечатани. Такъв бе неизменният късмет на Том Конканън във всичките му делови начинания. Съкровището, което вечно диреше, никога не попадна в ръцете му.
Продължи да рови в кутията и с удоволствие изчете писма от братовчеди, чичовци и лели. Бяха го обичали. Всички го обичаха. Почти, поправи се тя, като се сети за майка си.
Продължи да изважда писма. Попадна на три, завързани с избеляла червена панделка. Подателят им бе в Ню Йорк, но не се изненада. Семейство Конканън имаше приятели и роднини в Щатите. Името обаче й бе напълно непознато Аманда Доуърти.
Бриана развърза панделката и хвърли поглед на прилежния, обработен почерк. Дъхът й секна и тя прочете повторно написаното внимателно, дума по дума.
Скъпи мой Томи,
Обещах да не ти пиша. Мога да не изпратя това писмо, но ми е нужно да си представям поне, че разговарям с теб. В Ню Йорк съм едва от един ден. Вече осъзнавам колко си далеч и затова времето, прекарано с теб, ми е толкова скъпо. Ходих да се изповядам и получих опрощение. А същевременно сърцето ми говори, че нищо от онова, което преживяхме, не е грях. Любовта не е грях. А аз винаги ще те обичам. Един ден, ако Господ е милостив, ще открием начин да се съберем. Но ако това никога не се случи, искам да знаеш, че ще съхраня в сърцето си всеки миг, който ни бе подарен. Знам, мой дълг е да ти кажа да уважаваш семейството си, да се посветиш на двете си момиченца, които толкова много обичаш. И ти го казвам. Но колкото и да е егоистично, искам понякога, когато се запролети в Клар и река Шанън блести на слънцето, да си спомняш за мен. И как през онези няколко кратки седмици ме обичаше. И аз те обичам…
Винаги твоя,