Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Пеша ли дойдохте?
— Суини твърди, че трябва да се движа повече — бузите на Маги бяха порозовели, очите й грееха. Подуши ароматите, които идваха от кухнята. — И ще го сторя, но след чая.
— Напоследък е много лакома — обади се Роуган, докато закачаше палтото й и своето на кукичките до вратата. Макар да бе облечен в стари джинси и спортни обувки, продължаваше да прилича на онова, което съпругата му наричаше стопроцентов жител на Дъблин. Беше висок, привлекателен и елегантен, независимо дали беше облечен спортно или официално. — Имахме късмет, че ни покани на чай, Бриана. Маги е унищожила всичките запаси в килера.
— Е, тук има в изобилие. Седнете до огъня, а аз ей сега ще сервирам.
— Не сме гости — възрази сестра й. — Спокойно можем да се настаним в кухнята.
— По цял ден съм там — отказът й не бе особено убедителен. В цялата къща нямаше помещение, което да обича повече. Но искаше, имаше нужда от тържествеността на гостната за предстоящия разговор. — А и огънят в камината е запален.
— Ще ти помогна с подноса — предложи Роуган.
В момента, в който се настаниха в гостната. Маги се пресегна за парче сладкиш.
— Вземи си първо сандвич — посъветва я съпругът й
— Държи се с мен сякаш съм дете, а не жена, която носи дете — но все пак го послуша и взе сандвич. — Разказах на Роуган за твоя привлекателен янки. Дълги, изсветлели по краищата руси коси, здрави мускули и големи златистокафяви очи. Няма ли да се присъедини към компанията ни за чая?
— Рано е за чай — отбеляза Роуган и се обърна към Бриана. — Чел съм книгите му. Умее да увлича читателя.
— Знам — тя се усмихна. — Снощи заспах с един от романите му. Отиде с колата до Еинс. Беше така любезен да се съгласи да пусне едно мое писмо. — „Най-лесният начин, помисли си Бриана, е заобиколният.“ — Вчера, когато бях на тавана, намерих някои документи.
— Не сме ли изчерпали вече тази тема? — осведоми се Маги.
— Много от кутиите с вещи на татко не бяха отваряни. Докато майка беше тук, нали все смятахме, че е нежелателно да се захващаме с тях.
— Да. Само щеше да мърмори и да фучи — Маги се намръщи. — Не е трябвало да се захващаш сама с тази работа, Бри.
— Не ми тежеше. Мисля си, че мога да превърна и тавана в стая за гости.
— Още гости? — сестра й вдигна нагоре очи. — Та ти така и така си посрещаш твърде много хора през пролетта и лятото.
— Обичам да има хора в къщата — по този въпрос спореха отдавна и все не успяваха да се разберат. — Но както и да е, време бе да се прегледат нещата. Имаше и дрехи, сред които намерих това — стана и взе малка кутия. Извади дантелената бяла роба. — Баба я е шила. Сигурна съм. Татко я е запазил за внуците си.
— О! — всичко у Маги — очите, извивката на устата, гласът — бе омекотено. Протегна ръце и взе робата. — Толкова е малка — изрече тя.
Бебето в утробата й се размърда, когато погали робата.
— Семейството ти вероятно също е заделило рокличка за кръщене, Роуган, но си помислих…
— Ще използваме тази. Благодаря ти, Бри — само един поглед върху лицето на съпругата му бе достатъчен. — Ето, Маргарет Мери — каза.
Маги пое кърпичката, която й предложили и избърса очите си.
— В книгите пише, че е от излишните хормони. А те сякаш постоянно извират от мен.
— Ще ти я прибера — предложи Бриана. След това предприе следващата стъпка и извади сертификата за държавни книжа. — Открих и това. Татко вероятно го с закупил или вложил пари малко преди смъртта си.
Сестра и хвърли бегъл поглед на хартийката и въздъхна.
— Поредният му блян как да изкара пари — видът на документа я трогна почти толкова, колкото и дрешката. — Типично в негов стил. Значи е решил да се захване с миньорство.
— Ами почти всичко друго бе опитал.
Роуган огледа документа със свъсени вежди.
— Искаш ли да поразпитам за компанията, да събера информация?
— Писах им. Господин Тейн ще пусне писмото. Предполагам, че нищо няма да излезе — нито едно от начинанията на Том Конканън не се бе оказало печелившо. — Но бих те помолила да задържиш документа, докато ми отговорят.
— Става въпрос за десет хиляди акции — отбеляза той.
Сестрите се усмихнаха една на друга.
— И ако възлиза на повече от стойността на хартията, на която е отпечатан, то той е надминал себе си — обясни съпругата му и си взе от сладкиша. — Постоянно се готвеше да вложи суми в нещо или да започне свой бизнес. Мечтите и сърцето му бяха огромни, Роуган.
Усмивката на Бриана помръкна.
— Попаднах и на още нещо. Нещо, което трябва да ви покажа. Писма.
— Той непрекъснато пишеше.
— Не — прекъсна я тя, преди Маги да започне да разказва някой от безкрайните си спомени „Направи го сега, насърчаваше се, докато чувстваше как сърцето й се свива, направи го бързо.“ — Тези са писани до него. Три на брой. И мисля, че е най-добре сама да ги прочетеш.