Мухата и паякът
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мухата и паякът». Краткое содержание книги:
Печели на три пъти голямата награда за френска фантастика: през 1979 г в категория новела за новелата си „Фънъуей“, през 1981 г. за сборника с разкази „Заразеният град, видян в профил“ и през 1987 г. за романа си „Мълчаливите бойци“ /екранизиран и преминал успешно като сериал по френската телевизия Антен-2/. Занимава се изключително с писане на романи. Пише във всички жанрове и е публикуван във всички френски списания за фантастика, антологии и сборници. Работи за няколко издателства: „ДЕНОЕЛ“ /„Кървав сън“, „Нощта на бомбардировача“, „Железен карнавал“, „Човекът с напалмовите очи“, „Портрет на дявола с бомбе“, „Синдромът на водолаза“, „Мерки за незабавната евакуация на музеите призраци“/; „ФЛЬОВ НОАР“ /„Д-р Скарлет“, „Катакомби“, „Ира-Меланокс-гневът на мрака“, „Внимание — миниран паркинг“/, за да се стигне до днес, когато е сключил договор с небезизвестния Жерар Дьо Вилие. От края на 1990 г. Серж Брусоло работи изключително за неговото издателство, където му е отделена специална поредица от шест романа годишно — „Кошмар под наем“, „Разпятие“, „Глутницата“, „Зазиданите“, „Вкоренените зверове“, „Нечовешките същества“, „Зли демони“ и последният засега — „Черният вятър“. Превеждан е на всички европейски езици, както и в САЩ и Южна Америка. Наричан ненапразно френският Стивън Кинг, Брусоло работи и в криминалния психологически трилър: романите му „Вълчи шепот“, „Вредният“ и „Заразената къща“ се сочат за класика в жанра от такива майстори на перото като Боало — Нарсьожак, Себастиен Жапризо, както и от англичанина Джон Льо Каре.
Сара отлепи чело от прозореца. От продължителния допир със стъклото и бе останало ледено петно Беше като някакъв израстък над веждите. Тя се опита да каже нещо, колкото да забави единствения въпрос заради който бе дошла тук…
— Какво правите сега?
— Програмата е блокирана. Ще прегледаме основно всичко, засягащо „висящо пътуване“. Оттук нататък ще имаме предвид алергичните реакции като тези на Гал.
Гласът на Маркам утихваше, значките по униформата му проблясваха в полумрака. Тя за последно преглътна слюнката си.
— Как е умрял? Искам да кажа, в действителност? Убили са го при влизането, или?…
Той подскочи шокиран, гримаса на неодобрение се бе изписала по лицето му.
— Не. Излязъл е в пространството със скафандъра си, „да се разходи“ Това беше неговата специалност в рамките на мисията. Отрязал е кабела, свързващ го с кораба… „пъпна връв“, както го наричат… Съжалявам Сара, той се носи някъде… не знам как да ви кажа… Наистина не знам.
Нямаше нищо за казване. Тя долепи чело до стъкло. то, опитвайки се да го намести на същото онова място, станало безчувствено от студа. Отвън децата, отегчени от безразличието на коня, си бяха отишли.