Мухата и паякът
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мухата и паякът». Краткое содержание книги:
Печели на три пъти голямата награда за френска фантастика: през 1979 г в категория новела за новелата си „Фънъуей“, през 1981 г. за сборника с разкази „Заразеният град, видян в профил“ и през 1987 г. за романа си „Мълчаливите бойци“ /екранизиран и преминал успешно като сериал по френската телевизия Антен-2/. Занимава се изключително с писане на романи. Пише във всички жанрове и е публикуван във всички френски списания за фантастика, антологии и сборници. Работи за няколко издателства: „ДЕНОЕЛ“ /„Кървав сън“, „Нощта на бомбардировача“, „Железен карнавал“, „Човекът с напалмовите очи“, „Портрет на дявола с бомбе“, „Синдромът на водолаза“, „Мерки за незабавната евакуация на музеите призраци“/; „ФЛЬОВ НОАР“ /„Д-р Скарлет“, „Катакомби“, „Ира-Меланокс-гневът на мрака“, „Внимание — миниран паркинг“/, за да се стигне до днес, когато е сключил договор с небезизвестния Жерар Дьо Вилие. От края на 1990 г. Серж Брусоло работи изключително за неговото издателство, където му е отделена специална поредица от шест романа годишно — „Кошмар под наем“, „Разпятие“, „Глутницата“, „Зазиданите“, „Вкоренените зверове“, „Нечовешките същества“, „Зли демони“ и последният засега — „Черният вятър“. Превеждан е на всички европейски езици, както и в САЩ и Южна Америка. Наричан ненапразно френският Стивън Кинг, Брусоло работи и в криминалния психологически трилър: романите му „Вълчи шепот“, „Вредният“ и „Заразената къща“ се сочат за класика в жанра от такива майстори на перото като Боало — Нарсьожак, Себастиен Жапризо, както и от англичанина Джон Льо Каре.
да се катери между краката й всяка вечер, да прониква в нея, докато тя не издуе корема… и после, облегнат на медните крака на кревата, да чака да се изтърколят месеците. Това поне в крайна сметка обясняваше гъгнивият глас на разказвача, препредаван по всеки етаж от зарешетените високоговорители…
Ала пъпната връв на Гал все още не бе достатъчно дълга, той едва стоеше със събрани крака на рогозката пред съседната стая, където бе сигурен, че все още няма никой.
Някои майки можеха естествено да бъдат оплодени по няколко пъти, или пък да родят близнаци, например… в такъв случай от половия им орган бликваха по няколко нишки, проточвайки се до рогозката. Но многобройните раждания поставяха сериозни проблеми: детето можеше да се задуши с връвта на предното, а дори и да я отскубне… По правило бе забранено жена, станала вече майка, да се опложда отново, но някои мъжки индивиди не го зачитаха, тъй като от една страна късата пъпна връв не им позволяваше да почукат на друга врата; и от друга — те бяха изморени да чакат или да търсят някоя стая да се запълни отново…
Ролята на оплодителя не бе ясно определена. Законът, обичаите, традициите налагаха неговото присъствие в стаята чак до раждането, на което той трябваше по всякакъв начин да помогне. След това трябваше да изкъпе детето, преди да отиде и го остави на рогозката пред вратата. Това беше твърде деликатна работа, защото нежната пъпна връв — във всеки случай малко устойчива, — можеше да се окаже твърде къса. Тогава леглото на майката трябваше да се премести така, че минавайки през открехнатата врата, тънкото черво да бъде много изпънато. После, мъжкият индивид можеше да си върви, което най-често правеха…
Възпитанието на децата бе привилегия на гражданския разказвач, чиито металически шушукания се носеха по всеки етаж и наставляваха, разказваха приказки, пееха песнички…
Гал никога не бе изпитал ясно какво точно е това временно изтичане, но трябва да се каже, че всеки приток на храна го потапяше в състояние на полусъзнание, сякаш го превръщаше във влечуго, за което забавения жизнен процес бе съвсем естествен… Защо се бе опитал да си пререже пъпната връв с бръснача, намерен под рогозката?
И всъщност, какво търсеше този бръснач, набит между раздалечените плочки на проскубаната рогозка? Дали беше предназначен за някого? Навярно такива имаше под рогозките пред всяка врата, може би бяха предназначени за всеки мъжки индивид, имайки предвид хилядите ежедневни бръснения? Дали по другите етажи мъжете имаха бради?… Но в такъв случай, това си беше чиста спекулация, защото Гал никога не бе виждал други мъже, а още по-малко другите етажи…
В дъното на коридора бе желязната решетка на стълбището, там никога не се чуваха стъпки, защото никоя пъпна връв никога не бе толкова дълга, за да позволи изкачването и слизането по етажите…
Разказвачът бе обяснил, че на това ниво мъжете се казвали Гал, а жените Гала, но имената на момичетата нямаха почти никакво значение, интерес представляваше единствено присъствието им в стаята в момента на почукването, защото ако стаята бе и си оставаше празна, трябваше да се чака пъпната връв да порасне, за да е възможно преместването върху следващата рогозка, а това можеше да стане и след години търпение… Страхът, натрапчивата мисъл на всеки се свеждаше до мъчително безпокойство от това, дали стаята ще бъде празна, дали ще има отговор след трите почуквания по емайлирания номер… ПОСЛЕ ГАЛ ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТА ЗАЩО ДНЕС ТАКА БЕЗРЕЗУЛТАТНО БЕ ИЗПОЛЗВАЛ БРЪСНАЧА… Приспивната песен на разказвача му помогна да се унесе, никой не му направи забележка, но бръсначът му бе отнет завинаги.
Всяка стая имаше по две диаметрално противоположни врати. Да се отвори вратата, това значеше да се излезе в нов коридор, напълно еднакъв с първия… Същите рогозки, същите бели и студени плочи. Всяка жена оставаше неизменно свързана със собствената си майка, пъпната връв минаваше през втората врата, пресичаше като опънат простор коридора и изчезваше в стаята отсреща през открехнатата врата.
Законът е един за мъже и жени. Момиченцата израстват в коридора, на плочките; когато пъпната връв го позволи, те влизат в някоя стая и лягат в кревата.
Може да се изкачва, да се слиза по стълбището, да се връща назад, обстановката няма да се промени. Коридори следват един след друг. Само на един единствен етаж може да се премине открай докрай през върволица от коридори и стаи, положението винаги ще бъде едно и също: всяка стая — с две врати, като всяка от тях ще е за нов коридор и в този коридор — две нови редици врати, — също за нови стаи, които също водят към нови коридори, които…