Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— А как е успял да влезе тук? — попита Кели.
— Просто е позвънил и тя може би си е помислила, че съм аз, независимо че ми беше дала ключ за входната врата.
— Смяташ, че тя му е отворила?
— Възможно е той да я е изблъскал със сила, но не е изключено тя да го е познавала — каза Стоун.
— Добре де, а той откъде накъде ще знае кога ще се върнеш ти? — попита Кели.
— Въобще не е знаел, мислел е, че съм си тръгнал и няма да се връщам. Имал е късмет. Мога да се обзаложа, че той е влязъл в асансьора точно в момента, когато съм го повикал. Сигурно се е уплашил.
— Възможно е — замислено изрече Дино. — Анди, нареди на патрулните да разпитат всички живеещи в блока. Да изяснят точно кой и кога е влизал или излизал.
— Слушам, лейтенант — каза Андерсън.
— Мисля, че вече е време да събудя Мартин Бруъм — заключи Дино, поглеждайки часовника си.
— Онзи тип от окръжната прокуратура ли? — попита Кели. — Защо?
— Бих искал да хвърля един поглед на нейния офис — отговори Дино. — Тръгвай, Стоун, ще те закарам у вас.
Не можем да те оставим да се разхождаш по улиците целият в кръв, на бърза ръка ще те арестуват. — После се обърна към Кели: — Извини се на господин Барингтън за държанието си.
Лицето на Кели стана моравочервено.
— Извинявам се — каза. — Помислих, че вие сте престъпникът.
— Би трябвало да знаеш, Мик — каза Андерсън, — че господин Барингтън е бивш детектив от 19-то полицейско управление — беше партньор на лейтенант Бакети.
Кели помръкна.
— Наистина съжалявам — произнесе със сведени очи.
— Съжалявам за носа ти — отвърна Стоун, като се погрижи думите му да не прозвучат прекалено сериозно.
4
Стоун се събуди от звъна на телефона.
Обърна се в леглото и погледна с полуотворено око към часовника. Едва минаваше десет. Понадигна се, колкото да се опре на лакът. Беше будувал до четири сутринта, заседналият в главата му образ на убитата Сюзан Бийн не му даваше мира. После неусетно се беше унесъл и проспал цялата сутрин. Вдигна слушалката на телефона.
— Ало.
— Дино е.
— Добро утро.
— Можа ли да поспиш?
— Малко. Откри ли нещо в кабинета на Сюзан?
— Там цареше идеален ред, също като в апартамента й. Никой не би могъл да твърди, че нещо липсва. Бруъм беше доста разстроен. Изглежда, че е бил твърде привързан към нея.
— Нещо по убийството?
— Нищо ново засега. Освен че единствено престъпникът е ползвал асансьора в сградата, тъй като никой от живеещите в блока не е излизал по това време.
— Макар че това не ни помага.
— Не. Няма нито отпечатъци, нито други улики.
— Той сигурно е бил здравата изпръскан с кръв — каза Стоун.
— Прав си, но патрулните не са засекли никого наблизо. Има обаче още нещо.
— Какво?
— Къде е Алма?
Алма беше секретарката на Стоун, работеше при него от самото начало на адвокатската му кариера, след като напусна полицията.
— Трябва да си е в офиса — отговори Стоун.
— Обади й се долу, без да прекъсваш връзката с мен — каза Дино.
Стоун натисна копчето за изчакване на телефона и набра вътрешния номер на Алма. Никой не отговори.
Той включи отново Дино:
— Не отговаря. Снощи писа до късно мой материал по делото, не изключвам да се е успала тази сутрин.
— Късно снощи, след полунощ, докато ние сме били в апартамента на Бийн, по алеята до вашия блок е била нападната жена. Според описанието възможно е да е била Алма. Ударена е по главата с нещо като чук.
Стоун стана от леглото.
— Къде се намира тя сега? В какво състояние е?
— В болницата „Ленъкс хил“, изглежда доста зле. Алма има ли роднини?
— Само една сестра — живее в Уестчестър — отговори Стоун.
— Жертвата няма никакви лични документи, но е с часовник „Картие“, прилича на този, който ти преди време подари на Алма.
— Веднага тръгвам към „Ленъкс хил“ — каза Стоун.
— Обади ми се, ако наистина е Алма — поръча Дино и затвори телефона.
Стоун се приготви набързо, даде изцапаните си с кръв дрехи на домашната прислужничка да ги занесе на химическо чистене, после взе такси до болницата „Ленъкс хил“ и застана пред гишето за информация.
— Аз съм Стоун Барингтън — каза на жената зад бюрото. — Тази сутрин ми се обадиха от полицията да проверя за една жена, чието описание отговаря на секретарката ми. Постъпила е снощи във вашата болница, с рана на главата.
— Моля да изчакате минутка — отвърна жената и проведе кратък разговор. — Сега ще слезе доктор Томпсън.
Моля, седнете и го изчакайте.
Стоун продължи да крачи нервно, докато докторът се появи след около пет минути. Ръкуваха се и Стоун каза: