Подозренията убиват

— Какво правите, по дяволите? — ядоса се Стоун.

Вдигнаха го да седне на стола, след което ниското ченге го удари отново.

— Мръсен убиец! — кресна му ниският, но този път здравенякът го възпря.

— Кротко, Мик — каза. — Ще го насиниш, а ние не обичаме да оставяме следи.

Стоун седеше безмълвен.

— Защо си я убил? — попита ниският заплашително.

— Не съм я убивал, заварих всичко така, както го виждате и вие — отговори Стоун.

— Тогава защо целият си изцапан с нейната кръв? — попита ниският и отново замахна с юмрук.

Високият детектив улови китката му и каза спокойно:

— Не ме принуждавай да ти слагам белезници, Мик.

Ниското ченге му отвърна с убийствен поглед:

— Само да посмееш!

— Стой настрана от него — заповяда високият.

Другият неохотно се отдръпна.

— Моите извинения, господине — каза едрият полицай. — Аз съм детектив Андерсън, това е детектив Кели.

— Той извади бележника си. — Как се казвате?

— Стоун Барингтън.

Андерсън вдигна очи от бележника и попита:

— Господин Барингтън, бихте ли ми казали какво се е случило тук?

— Отидох да взема храната от китайския ресторант и когато се върнах тук, я намерих така, както я виждате сега. В кухнята се подхлъзнах и паднах — затова съм целият в кръв. След това се обадих на 911.

— Мръсен лъжец! — викна Кели и отново се хвърли към Стоун.

Андерсън го сграбчи за реверите и го притисна към стената.

— Повече няма да те предупреждавам, Мик!

Някой почука силно отвън.

— Иди да отвориш — каза Андерсън на партньора си и го изблъска към вратата.

Кели я отвори рязко и в стаята влезе Дино Бакети.

— Къде е убитата? — попита той.

— Там е, лейтенант — Кели посочи с ръка към кухнята.

— Добре ли си, Стоун? — обърна се към него Дино.

— С белезници на ръцете — отговори Стоун.

— Кели, свали му белезниците — нареди Дино.

— Ама, лейтенант…

— Прави каквото ти казвам.

Кели извади от джоба си ключовете и махна белезниците.

Стоун се изправи и разтри китките си, а после повали на пода Кели с юмручен удар в носа.

— Всичко е наред — каза Дино, — успокойте се. — Кели с мъка се изправи на крака, от носа му течеше кръв, но това не му попречи да налети на Стоун. Дино го удари с отворена длан по челото и го просна отново на пода.

— Казах да се успокоите! — Кели този път се надигна съвсем бавно. Дино се обърна към Андерсън: — Виждал ли си подобно нещо, Анди?

— Какво да съм виждал? — попита Андерсън.

Дино се приближи към Стоун и огледа внимателно челюстта му.

— Добре ли си?

— Сега вече съм добре — отговори Стоун.

— Целият си в кръв. От тебе ли е?

— Не.

— Добре. Да седнем и да обсъдим какво е станало.

Четиримата се настаниха около масата.

Кели попиваше с носна кърпичка кръвта по лицето си.

— Този май ми е счупил проклетия нос — изрече, без да се обръща към никого.