Чудовищна команда

— Да, знам. Идеите му са налудничави почти колкото на Нуган. Добре, значи вероятно си имаме работа със сложна машинация за отстраняването на Хайнрих. Как управляват тази страна?

— Не кой знае как. Събират разни данъци и това е всичко. Смятаме, че някои от висшите съдебни служители просто карат така, сякаш херцогинята е още жива. Единственото нещо, което действително работи, е армията.

— Добре, а стражата? Винаги са необходими стражи. Те поне не летят из облаците.

— Мисля, че нуганският закон се привежда в сила от цивилни граждански комитети.

— О, богове! Носопъхци, как’сийковци и сеирджии. — Ваймс се изправи и се загледа през тесния прозорец в равнината долу. Беше нощ. Огньовете във вражеския лагер образуваха демонични съзвездия в тъмнината. — Казаха ли ти защо съм тук, Кларънс?

— Не, сър. Инструктираха ме, че ще, ъ-ъ, наглеждате нещата. Принц Хайнрих не е много щастлив от това.

— О! Е, интересите на Анкх-Морпорк са интереси на всички сребролю… оп, извинявам се, на всички свободолюбиви хора по света — натърти Ваймс. — Не можем да толерираме страна, която спира нашите пощенски коли и разрушава сигналните ни кули. Това е скъпо. Те цепят континента на две, те са камъчето в пясъчния часовник. Аз трябва да доведа събитията до „задоволителен“ завършек. И честно казано, Кларънс, се чудя дали изобщо си струва да нападаме Борогравия. По-евтино би било да седнем тук и да я изчакаме да се самоунищожи. Макар че забелязвам… къде беше този доклад… а, да… преди това ще умре от глад.

— За съжаление да, сър.

Игор безмълвно застана пред масата на наборната група.

— Напоследък рядко се мярка по някой от вашите — каза Джакръм.

— Да не привършихте свежите мозъци, а? — гадно подметна ефрейторът.

— Мери си приказките, ефрейтор — понамръщи се сержантът и се облегна в скърцащия си стол. — Там навън крачат доста момци, които нямаше да има с какво да крачат, ако някой приятелски Игор не е бил наблизо, нали, Игор?

— Сериозно? Аз пък чух, че разни хора се събуждали и откривали, че тяхното приятелче Игор им е източило мозъците посред нощ и е отпрашило на нейде си да ги продава. — Ефрейторът бе вперил кръвнишки поглед в Игор.

— Бъдете шигурен, че нямам никакви ашпирации към вашия можък, ефрейтор — каза Игор. Поли щеше да се разхили, но се сепна, когато осъзна, че абсолютно никой нямаше подобно намерение.

— Да, бе, ама срещнах един сержант, който каза, че някакъв Игор сложил краката на някой си там наопаки — продължи ефрейтор Страпи. — Какво печели войникът от това, а?

— Ще може да напредва и да отштъпва едновременно? — равно рече Игор. — Шержант, жнам вшичките иштории, но те ша прошто нижки клевети. Аж ишкам шамо да шлужа на родината. Не ишкам проблеми.