Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
Люти лакърдии за благи врачани ((сборник)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:

„Люти лакърдии за благи врачани“ е сборник с хумористични разкази на Веско Лазаров. Слабо познат в литературните ни среди, но много популярен сред съгражданите си, този скромен, духовит и трудолюбив човек със своя характерен творчески стил, сочен диалект характерен само за врачанския край, мигом грабва и заковава вниманието, потапя читателя в колорита на живота на град Враца от близкото минало. Всеки град си има своите зевзеци, оригинални личности, присъствието на които неизменно оставя отпечатък в жизнения му пулс и лице. Ако харесвате да четете хумор, мога да ви уверя, че с това четиво ще задоволите напълно вашия вкус. Всеки един от откъсите е илюстриран с живописно платно на врачанския художник Петър Къчев.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 52
Перейти на страницу:

Комисията констатирала нередностите и му дала препоръки — да мие семките с чешмяна вода; да ги соли с мляна сол; да си премести нужника по-нагоре, за да не се влива в реката. Иначе ще му затворят фабриката. На тръгване един от комисията се обърнал към Дани дуни, който стоял като посрано дете и му казал:

— Задължително да си направиш врата на нужника! Така не може!

— Господине, я живея 70 години у таа маала. Сички нужници са без врата. До сега пакос не ни е правена. Нищо не е ни откраднато!

РИСТО ФЪРЧАЩИО

Нисък пъргав и духовит, Ристо стрижеше и бръснеше в махалата. Имаше работа, защото всички деца и ученици задължително се стрижехме един път месечно. Причината бе да поддържаме необходимата хигиена и училищен ред. Основното, обаче си оставаше въшлясването, за което никой не даваше гласност. Въшката тогава беше бич за възрастни и деца. Ристо ни стрижеше с машинка четири нули. След стригането главите ни лъснаха като презрели гарди. Липсата на растителност не позволяваше на въшките да се крият и безмилостно се унищожаваха. Стригането беше истинско мъчение, защото машинката не беше точена от закупуването й.

Сядайки на бръснарския стол, ние изпитвахме ужас. Ристо ни успокояваше, като казваше: „Трай баьо за убос!“ — и започваше инквизицията, срещу която получаваше 20 лева тогавашни пари. Когато скубането ставаше нетърпимо, ние започвахме да се повдигаме от зор на стола, той се засмиваше и казваше:

— Скубе ли? Шъ скубе, оти она пробира и скубе белите влакна! На стари години нема да побелееш, а и нема да оплешивееш, оти на секо изскубано влакно шъ покарат нови десет.

— През лятната ваканция си отдъхвахме, защото никой от нас не се стрижеше и главите ни обрастваха с гъста буйна растителност. За дяволъка си заплащахме, защото машинката скубеше дългата коса двойно по-яростно.

Въпреки всичко обичахме да се въртим около бръснарницата, защото миришеше на одеколон, а и много зевзеклъци, шеги и мюзевирлъци ставаха там. Особено в петъчен ден, когато балканджиите слизаха на пазар. Първата им работа беше да се отбият в бръснарницата и да свалят руното от лицето и главите си.

Това беше мъчение за Фърчащио с тези изхабени бръсначи, но не беше по-леко и на небръснатите с месеци балканджии. Те ставаха лесна плячка и на зевзеците кемерчени. Особено страдаха тези, които идваха за първи път. Обикновено сценарият се повтаряше.

На столовете в бръснарницата седят двама, трима кемерчени, пушат и си приказват. Влиза балканджията, обрасъл като осиковски синур, сваля калпака си и срамежливо поздравява. Поздравяват го всички и го канят да седне, докато Фърчащио си приготви водата, легена, кърпата и бръсначите.

— Седни, седни момче! Ристо сега ще те подстриже и обръсне. Голям майстор е! Като те обръсне и подстриже няма да можеш да се познаеш в огледалото, — казва един.

— Ти, момче, от кое село си? — ще попита друг, въпреки че знаеше отговора.

— От Осиково съм, баьо, балканджия!

— Знам ви я! Вие сте юначни ора! През войната съм служил с вашенци. Они съ бръснеа без сапун. Виж тие от Дупни връх са калпави. Уж комшии с осиковчене, ама без сапун не може да съ обръснат. Ристо, обръсни го без сапун, ама с широкио бръснач, та да видиш какви юнаци са осиковчене!

Фърчащио го остриже най-напред с машинката, намокри брадата му с топла вода и почне да го бръсне.

Четинестата брада, липсата на сапун и изхабения бръснач прави бръсненето средновековна инквизиция. Ристо дере, оня се повдига и в един момент извиква:

— Запри! Излъгах ви! Я съм от Дупни връх, ама живеа у Осиково.

— Я го видох, Ристо, че това не е от Осиково! Айде сапунисвай го и го обръсни като дупнивръшки говняр! — ще каже трети.

Тази история се е разчула между балканджиите и когато седнеха на бръснарския стол предварително предупреждаваха, че са от Дупни връх. Но хитрите кемерчени веднага сменяха тактиката. Вместо осиковчани, дупнивръхците ставаха юнаци.

На края на бръсненето Фърчащио ги намазваше обилно с одеколон, духаше с кърпа към пламналото лице и казваше „Хаирлия да е! Да засвири музиката!“

Вместо музика започваха да свирят магаретата им. Излизайки от бръснарницата, стопаните им за тях бяха неузнаваеми — друго лице, друга миризма. Единствено гласовете и псувните им бяха познати. След известно магарешко инатене те позволяваха на стопаните си да ги възседнат, веднага след което поемаха с магарешки тръс по джадето за село.

ШИВАЧИТЕ

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 52
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)