Оперативен център
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оперативен център». Краткое содержание книги:
Ако друг мъж беше покорил бившата му помощничка, Хван щеше да го намрази до смърт. Винаги я бе обичал, но правилата в КЦРУ забраняваха личните отношения между служителите — твърде лесно би било да се измъкне информация, като се внедри някоя секретарка или сътрудничка в управлението и й се постави задача да ухажва някой вишестоящ.
Заради Сунджи си струваше и да напусне, но пък щеше да съкруши сърцето на Доналд. Наставникът му винаги бе смятал, че Хван притежава мисленето, светоусещането и тънките политически инстинкти на роден разузнавачи, бе похарчил цяло състояние, за да го образова и подготви за подобен живот. Колкото и да му дотежаваше понякога бюрокрацията, Хван знаеше, че Грегъри е бил прав — това наистина бе неговият живот.
Отляво се разнесе пиукане и Ким свали бинокъла. На таблото в колата пред него имаше широкочестотна радиостанция — ако някой искаше да говори с него, се разнасяше сигнал, а над копчето, съответстващо на честотата на повикването, светваше червена лампичка.
Обаждаше се агентът, разположен на покрива на универсалния магазин „И“.
Хван натисна бутона.
— Тук е Хван. Край.
— Някакво лице в червено сако се затича към камиона с озвучаването. Край.
— Отивам да проверя. Край.
Ким взе портативния телефон и се обади на координатора на мероприятието в двореца.
— Да… — отговори един обезпокоен глас. — Какво става?
— Обажда се Ким Хван. Вашият човек ли тръгна към камиона с усилвателната уредба?
— Естествено. Не знам дали сте забелязали, но звукът никакъв го няма. Сигурно го е направил някой от вашите хора, когато проверяваха сцената за взривни вещества.
— Ако вината е в тях, ще им отидат кокалите.
Настъпи продължително мълчание.
— Кокалите за вечеря. Докарахме кучетата.
— Страхотно! — възмути се координаторът. — Може някое от тях да е препикало жиците.
— Значи по този начин е изразило позицията си — отвърна Хван. — Ще ви помоля да държите връзка, докато нещата се изяснят.
Отново настъпи мълчание. Изведнъж някакъв далечен глас изпращя в слушалката.
— Божичко! Номер втори…
Хван веднага застана нащрек.
— Усилете звука. Искам да го чувам.
Звукът се засили.
— Номер първи, какво има? — попита координаторът.
— Шефе… Номер втори лежи на пода! От главата му тече кръв! Изглежда, е паднал!
— Виж пулта.
Напрегнато зачакаха.
— Микрофоните са изключени! Защо ги е изключил?
— Включи ги пак…
— Добре.
Хван присви очи. Стисна здраво телефона и бързо тръгна да излиза.
— Кажете му да не пипа нищо! — извика той. — Някой може да се е вмъкнал и…
Нещо проблесна и краят на изречението му бе заглушен от мощен взрив.
6.
ВТОРНИК, 4:04 Ч. СУТРИНТА, БЕЛИЯТ ДОМ
Сателитният телефон STU-3 на нощното шкафче иззвъня. На конзолата имаше правоъгълен осветен дисплей с течни кристали, на който се изписваше номерът на обаждащия се и се появяваше информация дали линията е засекретена.
Полуразбуден, президентът Майкъл Лорънс не погледна към него, когато посегна към слушалката.
— Да?
— Господин президент, има извънредна ситуация.
Президентът се повдигна на лакът. Сега вече погледна екрана — обаждаше се Стивън Бъркоф, шефът на националната сигурност. Под телефонния му номер пишеше „поверително“, а не „секретно“ или „свръхсекретно“.
Президентът разтърка със свободната длан лявото си око.
— Какво има? — попита, докато разтриваше и другото око. Погледна часовника до телефона.
— Господин президент, преди седем минути е избухнал взрив пред двореца в Сеул.
— Тържеството… — досети се той. — Какви са пораженията?
— Прегледах набързо видеоматериала. Изглежда, има стотици пострадали, може би неколкостотин умрели.
— А от нашите?
— Не знам.
— Терористичен акт ли е?
— Така изглежда. Един камион за озвучаване е напълно унищожен.
— Някой обадил ли се е, за да поеме отговорността?
— Колт в момента говори по телефона с КЦРУ Досега — никой.
Президентът вече се беше изправил на крака.
— Позвъни на Ав, Мел, Грег, Ърни и Пол и им кажи, че ще се съберем в Кабинета за извънредни ситуации в пет и петнадесет. Либи там ли е била?
— Не. Тъкмо тръгнала от посолството — искала да закъснее и да изпусне речта на Дък.
— Браво. Свържи се с нея. Аз ще бъда долу. И се обади на вицепрезидента на Пакистан. Помоли го да дойде следобед.
Президентът затвори, натисна копчето на вътрешната уредба до телефона и помоли прислужника си да му извади черния костюм и червената вратовръзка. Така ще има по-представителен вид, ако се наложи да говори пред журналисти, а не му остане време да се преоблече.